Антон Попов е български журналист и поет, участник в комунистическото движение преди и по време на Втората световна война, сътрудник на Централната военна комисия на БРП (к).
Антон Николов Попов е роден на 25 октомври 1915 година в махалата Гега на село Игуменец, Петричко. Баща му е учителят Никола Попов, обесен от ВМРО, а дядо му е Костадин Попов – войвода на ВМОК.
Антон Попов учи в Петричката непълна гимназия. След завършването и продължава в Самоковскто педагогическо училище, от което е изключен като активен член на РМС. Успява да завърши в 1933 година Неврокопското педагогическо училище с квалификация на начален учител. Работи като начален учител в Гега (1933 – 1934 и 1936 – 1937) и Скрът (1935 – 1936). В 1934 година става член на БКП.
От 1937 година става студент в Свободния университет в София (сега УНСС). За да се издържа, работи като чиновник във финансовото отделение на Софийската община. Сътрудничи на периодичния печат с журналистически материали, очерци и стихотворения. Сред по-известите му творби са очерците „Песен за Струма“, „След бурята“, „Мрачни дни“, поемата „Слушай, фронт“ и др.
Той е близък приятел на Никола Вапцаров и един от основателите на Македонския литературен кръжок в София.
Участва във въоръженото комунистическо движение по време на Втората световна война. Сътрудник на Централната военна комисия на БРП (к) от октомври 1941 година. Арестуван и съден по Закона за защита на държавата в Процеса срещу ЦК на БРП (к). На 23 юли 1942 е осъден на смърт. Същия ден се венчава с годеницата си Росица Манолова, но въпреки това е разстрелян в Гарнизонното стрелбище на София, заедно с Антон Иванов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.
Петричкият партизански отряд е наименуван „Антон Попов“. Родната му къща в село Гега е музей.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.