Петър Абрашев е български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия.
Абрашев е министър на търговията и земеделието в първите три кабинета на Стоян Данев (1902 – 1903) и министър на правосъдието в кабинета на Иван Евстратиев Гешов (1911 – 1913) и в 4-ия кабинет на Стоян Данев (1913).
Той е и сред основоположниците на теорията на гражданското право в България.
Петър Абрашев е роден на 4 април (23 март стар стил) 1866 г. в Котел. През 1887 г. завършва гимназия в град Николаев (днес в Украйна), след което учи право в Императорския Новорусийски университет в Одеса (1887 – 1890), от където е изключен за революционна дейност. Абрашев се дипломира в Женева (1891). През следващите години е съдия в Разград, Варна, Русе и София (1891 – 1895), а от 1895 г. е адвокат в София.
В началото на 20 век Абрашев развива политическа дейност наред с другите лидери на Прогресивнолибералната партия. Той се включва в правителствата с нейно участие през 1902 – 1903 г. и 1911 – 1913 г. При управлението на Александър Стамболийски е осъден от Държавния съд за участието си в правителството, започнало Междусъюзническата война и прекарва около година в затвора (1923 – 1924).
В продължение на дълги години Петър Абрашев е хоноруван доцент (1901 – 1925), а след това – редовен професор и ръководител на катедрата по гражданско съдопроизводство (1925 – 1930) в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподавател е по гражданско процесуално право и е автор на първия български учебник по гражданско процесуално право. Преподава Съдебно право и в Свободния университет за политически и стопански науки (1921 – 1930). През 1922 г. става дописен член на Българската академия на науките.
Библиография:
- „Южнославянският пансион на Т. Н. Минков в Николаев. Спомени“ (1909)
- „Гражданско съдопроизводство. Лекции“ (в три тома; 1910 – 1918)
- „Охранително съдопроизводство“ (1927)
- „Дневник“ (1995)
Петър Пенчев Абрашев умира на 17 юни 1930 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
