Михаил Герасимов е български учен, химик, ректор на Висшия химикотехнологичен институт.
Михаил Михайлов Герасимов е роден на 18 януари 1908 г. в Солун, в семейството на известен български род оръжейни майстори-тюфекчии. Дядо му Михаил Карамихов-Тюфекчиев е бил активен участник в освободителната борба срещу османското робство. Двама от чичовците му са убити от турци и гъркомани, а третият – най-малкият – като социалист на фронта през 1918 г. Баща му Герасим Михайлов (под влияние на прогресивни учители от Солунската гимназия) става член на местния профсъюз, а през 1908 г. – и на социалдемократическата организация в Солун.
През 1912-1913 г. семейството се преселва в Дедеагач, където Герасим Михайлов основава първата социалдемократическа група в града. След националната катастрофа то поема трудния път на бежанците от Беломорска Тракия и се заселва в Бургас. По време на кървавия фашистки терор през 1925 г. бащата попада в полицията. Подложен на нечовешки, жестоки инквизиции, на 1 май Герасим Михайлов се хвърля от четвъртия етаж на „Обществената безопасност“ в Бургас и се самоубива.
Осиротялото бежанско семейство емигрира в Съветския съюз, където юношата Михаил завършва средно образование и е приет за студент във Висшия минно-технологичен институт „Иван Губкин“ в Москва. През 1934 г. с диплома на инженер-технолог българинът постъпва на работа в заводите на „Союз-нефт“ в Башкирия.
Страстта му към научноизследователска работа го води в Института за горивата при АН на СССР. Там под ръководството на световноизвестния учен акад. Сергей Намьоткин талантливият инженер защитава блестящо докторска дисертация през 1938 г., избран е за старши научен сътрудник, а година по-късно – за доцент и заместник-ръководител на Катедрата по обща органична технология в Московския институт на стопановедите. Бил е научен ръководител на секцията „Очистване на бензините“ в Академичния институт по горивата, член на Научния съвет на института и секретар на Комисията за моторните горива при Президиума на АН на СССР.
По решение на Задграничното бюро на БКП през 1940 г. Михаил Герасимов се завръща в България и работи при известни индустриалци като съветник и експерт. Бил е главен инженер на кооперативна централа „Напред“. Включва се активно и в нелегалната борба срещу монархофашизма. Като специалист в химическата секция на трудовите войски е осуетил износа на 3500 тона рициново кюспе за фашистка Германия.
След 9 септември 1944 г. Михаил Герасимов оглавява отдел „Индустриално преустройство“ при Министерството на търговията, промишлеността и занаятите, а от 1946 г. е директор на индустрията при новообразуваното Министерство на индустрията. Участва в разработването на първите народностопански планове. Бил е съветник-експерт по въпросите на промишлеността на министър-председателя Георги Димитров (1947).
Проф. Герасимов бе един от учредителите на Научно-техническите съюзи в България, дългогодишен член на Централния съвет и председател на НТС по химическа промишленост, гл. редактор на сп. „Химия и индустрия“. От 1969 г. бе председател на Централния съвет на Организацията на техническото творчество, а от 1979 г. – председател на Научния съвет по масово научно творчество.
Проф. Михаил Герасимов умира на 10 февруари 2002 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
