Михаил Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943)
Михаил Петров Арнаудов е роден на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 година в Русе в семейството на Петър Сибинов Арнаудов, търговец на жито от Тетово, чийто корени са от тетовското село Вратница, и Друмка Михайлова Панова от Русе. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Майка му почива, когато е на осем години, и баща му се жени повторно. Завършва средното си образование в Русе.
Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“ през 1895 година. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през периода 1895–1898 година. Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“. По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900–1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на Българската академия на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт.Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). Освободен е през 1945 година със съдействието на руския българист Николай Державин. От средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година. През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
Умира на 18 февруари 1978 година в София
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
