Проф. Жана Николова-Гълъбова е български учен-филолог, есеист и публицист.
Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на литературна и философска есеистика. Основните ѝ научни интереси са в областта на литературната критика и лексикографията. Освен това е преводач и редактор.
Жана Георгиева Николова е родена на 22 февруари 1908 г. в град Трън в семейство на учител и художничка. През 1911 г. семейството се пренася в Цариброд. Баща ѝ преподава география и философия, заема се да разгърне местната прогимназия в гимназия и става неин директор. През 1912 г. семейството е принудено да се пресели в София със статута на бежанци поради избухналата Балканска война.
В столицата Жана Николова завършва прогимназия, а след това и Втора девическа гимназия – класическия отдел. През 1926 г. по конкурс за даровити учителски деца тя записва немска филология в Софийския държавен университет. Дипломира се през 1931 г. като специалист по немска и класическа филология. Заминава в Германия и специализира философия в Йена при ницшеанеца професор Лайзеганг и във Франкфурт на Майн при хегелианеца професор Тилих и асистента му Визенгрунд-Адорно. Още като специализантка тя проучва в Мюнхен творбите на немския романтизъм.
Завърнала се в България, Жана Николова учителства две години в Пловдив и София. Започва да публикува статии върху немски поети във водещи издания като сп. Българска мисъл. Авторитетното издателство „Хемус“ обнародва през 1936 година първата ѝ книга – „Езикът на младия Гьоте“. През същата година Жана Николова е избрана по конкурс за редовен преподавател по немски език и литература в Софийския университет. Така тя става първата жена в България, поела научно поприще. Дълги години преподава в Софийския университет немски език с тълкуване на немски автори – Гьоте, Шилер, Хебел, Грилпарцер и др.
През 1937 г. Жана Николова е избрана за член на Писателския съюз с подкрепата на Добри Немиров, Йордан Йовков и Елин Пелин.
От края на 30-те години Жана Николова членува в Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ). (През септември 2006 г. възстановената след политическата промяна асоциация я обявява за своя почетна членка – „за забележително присъствие в културния живот на България“.) През 1940 г. тя публикува в Годишника на Софийския университет студията „Хайнрих фон Клайст. Победата на чувството“, за която получава възторжена рецензия от професор Михаил Арнаудов.
При акцията за т.нар. „прочистване на университета“, през януари 1945 г. Жана Николова е уволнена заедно с професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Димитър Яранов, Иван Дуйчев и др.
Обявена е за „проводница на фашистката пропаганда“.Отстранена е от академичното поприще в момент, когато е в процедура за придобиване на научното звание „доцент“. Още на 23 ноември 1944 г. е изключена от Съюза на писателите, забранено ѝ е да публикува.
След уволнението си Жана Николова се отдава на самостоятелна научна дейност. Работи в областите на литературната теория, превода и лексикографията, философията и есеистиката. Освен това редактира преводи от немски, датски и френски езици.
През 1948 г. Жана Николова след много затруднения сключва брак с видния германист и интелектуалец проф. д-р Константин Гълъбов и приема името му.
След наложеното десетилетно мълчание Жана Николова-Гълъбова, с подкрепата на писателя и преводач Венцеслав Константинов, се включва отново в литературния и научния живот на страната през 80-те години на XX в., публикува поредица от литературни и философски есета, както и значими публицистични статии.
Удостоена е с Доктор хонорис кауза на БАН – през 1999 година – „За забележителен принос в развитието на хуманитарните и обществените науки в България“.
За себе си самата тя казва: „Аз съм много силен човек и нищо досега не е успяло да сломи идентичността ми преди всичко на човек и на човек на перото и науката“
Жана Николова-Гълъбова умира на 14 октомври 2009 г. в София.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
