Христо Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943).
Силянов е член на масонска ложа. Използва псевдоними като Рушкин, Ружкин, Иже Глаголев, Пирински, Сирак, Спектатор, R и Rouge
Христо Иванов Силянов е роден в Цариград на 24 май 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид, а майка му е гъркиня.
Баща му умира, докато е малък и Христо е отгледан от чичо му. Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия, но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в Битолската българска гимназия, в която става член на ВМОРО под влиянието на учителя в гимназията Дамян Груев.
Работи като учител в Прилеп, където от 1899 до 1900 г. е член на окръжния революционен комитет. След 1900 учителства в Лерин, а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на Марко Лерински. Участва в каналите по пренос на оръжие от Гърция за Костурско.
Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на Солунския конгрес от 3 – 4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на конгреса на Петрова нива на 28 юни 1903 г.
През Илинденско-Преображенското въстание Христо Силянов е заместник-войвода, заедно с Иван Варналиев, в терористичната чета на Михаил Герджиков и взима участие в боевете за освобождаване на Василико и Ахтопол. До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.
След погрома на въстанието Силянов заминава за София. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“.
След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.
В 1907 година завършва Софийския университет със специалност история. След това специализира в Швейцария. Занимава се с журналистика и редактира на вестниците „Илинден“, „Вести“, „Ден“, „Вардар“ „България“ и други.
През 1908 става допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО, като се опитва да запази единството на организацията
По време на Балканската война е войвода на партизанска чета № 6 на Македоно-одринското опълчение, която заедно с чета № 4 на Васил Чекаларов и чета № 5 на Иван Попов съставлява Костурската съединена чета, действаща заедно с гръцките войски в Костурско. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.
След избухването на Първата световна война Силянов е на проруски позиции. Според него целите на българската и руската политика съвпадат. През август 1915 година публикува книгата си „Сръбско-българският спор и Русия“, в която изразява виждането си, че сръбските жизнени интереси се съсредоточават около Адриатика и по Морава, а българските – по Вардар и около Бяло море.
В началото на октомври 1915 година Силянов е арестуван и на 17 март 1916 година е осъден на доживотен затвор за подпомагане на шпионска група, която разузнава в полза на Русия района на Цариград и Босфора. Присъдата е отменена в края на 1918 година и Силянов е освободен.
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
„ Христо Силянов от гр. Охрид, с висше образование, поет и писател, най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия, и той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско – за сърцето на западното българско царство на великия Самуил. “
След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност. Заедно с Коста Списаревски и Коста Тодоров редактира списание „Сила“. В периода 1931 – 1932 г. е председател на Дружеството на столичните журналисти. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След Деветоюнския преврат от 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Член-учредител е на Македонския научен институт, където е и подпредседател.
Христо Силянов умира на 26 септември 1939 г. в София.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
