Аце Дорев е български революционер, виден битолски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Михаил (Аце) Василев Дорев е роден в село Пътеле, Леринско, тогава в Османската империя, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция.
Брат е на дипломата Панчо Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си.
Сближава се с учителя Даме Груев, интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897 година. В 1900 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Георги Попхристов, Васил Пасков, Георги Пешков и Недялко Дамянов. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и след Илинденско-Преображенското въстание.
Георги Попхристов си спомня за него:
„ …книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим… Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия… Аце Дорев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите н града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга. “
По време на Попставревата афера Аце Дорев се намира във Виена по търговски въпроси. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.
При опит на властта да го арестува Аце Дорев бяга в България. От началото 1905 година поема ръководството на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил. През 1906 година е делегат на II общ конгрес на организацията. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908 година е избран за член на Задгранично представителство на ВМОРО заедно с Христо Матов и Апостол Грежов.
След Младотурската революция в 1908 година Аце Дорев се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Битоля. На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.
През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Александър Евтимов и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.
В 1910 година е отново арестуван по време на обезоръжителната акция, изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването на Балканската война.
Освободен е през 1913 г. и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След падането на Битоля през ноември 1916 година се изтегля в Иваневци – новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.
Аце Дорев умира на 19 септември 1941 година след освобождението на Вардарска Македония
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
