Марко Христов Шишков или Пандил Шишков (Пандо Шишков) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет.
Шишков е роден на 15 декември 1874 година в Горно Върбени (Екши Су), Османската империя, днес Ксино Неро, Гърция. Остава сирак и е осиновен от чичо си Кице Шишков, след което завършва основно училище. От 1898 година е член на ВМОРО и влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Дине Абдураманов и Стефан Настев. След това и селски войвода. Арестуван е и е осъден на 101 години затвор в 1899 година, но е амнистиран през септември 1902 година, след което веднага става нелегален.
Сребрен Поппетров описва Пандил Шишков така:
„ Пандил беше буен, немирен и непокорлив. Величие към учение немаше, макар и да беше възприемчив… Баща му Христо Ил. Шишков беше здрав, красив, юначен и благороден българин.“
По време на Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода на четата от Върбени, Леринско. След потушаването на въстанието остава в района си и продължава да действа срещу дейците на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Сближава се с италианския офицер Касталди, с когото постоянно разменят информация за положението в Македония. През 1905 година Пандил Шишков заминава за България, където престоява до 1908 година и участва в легалното проявление на македонското движение. След Младотурската революция от юли 1908 година се завръща в родното си място, но след убийството на Дзоле Стойчев минава в нелегалност. През август 1909 година в Горно Върбени е нападнат от турски аскери, след което бяга в България. През 1910 година влиза в Македония, начело на малка чета, и се събира с Леко Джорлев.
Избухванео на Балканската война през есента на 1912 година го заварва във Варна. Шишков организира доброволци, небългарски граждани, от района и пише в телеграма до правителството:
„Събрани доброволците в казармите… Другарите по оръжие от 103 души желаят да потеглят, молим да се нареди да бъдем повикани и да се причислим там, защото не можем да търпим…“.
Така Шишков става доброволец в оранизираното Македоно-одринско опълчение и оглавява партизанска чета №59, съставена от 59 души, а по-късно служи в Продоволствения транспорт. Още преди началото на войната развива пропагандна дейност в Костурско. На 27 септември 1912 година, 1 ден след началото на войната, превзема Клисура и установява там българска власт. Води сражения в Загоричани, Фотинища, Вишени, Черешница и в Горничевската планина, а на 29 септември освобождава Българска Блаца, след като разбива турската част на Ниази бей
Шишков взема участие в Първата световна война. Върви в авангарда на българската армия и превзема Кременица, след което води разузнавателно отделение в Битолско. След това е полицейски пристав в Битоля, а по-късно се премества в кичевското Челопек. След войната е околийски началник на Свети Врач до 1926 година, когато е уволнен. След това живее при семейството си във Варна.
След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Според Георги Попхристов е подготвител на убийството на Георги Баждаров, заради което и е убит на 8 ноември 1929 година в София
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.