Павел Спасов е български поет, прозаик, публицист, преводач. Роден е на 17 ноември 1905 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924). Следва право, завършва държавни науки в Свободния университет в София (1931) (днес УНСС). Като ученик заедно с брат си издава литературно списание „Светли зари”. Председател на редакционния комитет на сп. „Трезвеност” (1922-1924). Главен редактор на сп. „Стяг”, редактор във в. „Стара планина” и „Утре”. Драматург на Държавния музикален театър „Ст. Македонски” (1951-1974).
За първи път печата разказ в ученическото сп. „Юноша” (Русе) през 1919 г. Сътрудничи с оригинални произведения и с преводи от немски, френски, английски и чешки автори на сп. „Хиперион”, „Златорог”, „Българска мисъл”, в. „Огнище” и др.
Автор на книгите: „Репортажи” (стихове, 1939), „Зеленият принц” (приказки за малки и големи, 1940), „Повест за похода на Конте Верде в България” (повест, 1941), „Огледало” (стихове, 1943), „Шлеповете пътуват” (роман, 1943), „Пътешественик” (приказки за малки и големи, 1946), „Десети януари” (роман, 1947), „Фауната на Бяло море” (очерк, 1947), „Господата от Запад” (разкази, 1950), „Под игото” (литературен сценарий, с Георги Крънзов, 1951), „Хлябът на хората” (роман, 1952; 1954; 1956; 1965; 1975), „Белите коминочистачи” (разкази за деца, 1955), „Случка във Виена” (повест, 1955), „Бунтовна песен” (пиеса с музика на Георги Златев-Черкин, 1955), „Мацко при войводата” (роман за юноши, 1956; 1968; 1975), „В началото на века” (роман, 1957), „Имало едно време” (комична опера, музика от Парашев Хаджиев, 1957), „Шумът на тишината” (пиеса с музика, 1959), „Греховната любов на зографа Захарий” (1960; 1969; 1980; 1984), „Орелът” (приказки, 1960), „Мадам Сан Жен” (пиеса с музика, 1960), „Спуснете завесата” (роман, 1961), „Да поговорим за модата” (есета, 1962), „Любовни сигнали” (хумористични разкази, 1962), „Числото 13 и други подобни” (есета, 1963), „Какво от това, че се обичат младите?” (есета, 1964), „Захари Зограф” (художествен очерк, 1966), „Подкрепи и мен ръката. Драматична композиция за Христо Ботев” (пиеса с музика, 1966), „Чародеецът от Париж” (избрани разкази, 1967).
Произведенията му са превеждани на руски, френски, немски, английски език. Заслужил деятел на културата (1969).
Павел Спасов умира на 23 юни 1980 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
