Вътьо Раковски е български поет и преводач от чешки и словашки език. Има особен принос за популяризиране на чешката и словашката литература в България.
Вътьо Драганов Раковски е роден през 1925 г. Завършва славянска филология в Софийски университет. Първото му стихотворение излиза през 1941 г. в списание „Българска реч“. От 1952 до 1990 година работи като редактор на литературното списание „Септември“. В периода 1991 — 1994 година е съветник в посолството на Република България в Прага. Раковски е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, както и дългогодишен секретар на българския ПЕН клуб.
Автор е на повече от 40 книги с поезия, и е преводач на над 50 книги от чешки и словашки. Носител е на български и международни отличия, сред които:
- наградата на София за литература (1968, Янорова награда (1999), награда на Съюза на преводачите в България (1990);
- орден „Кирил и Методий“ – I степен.
- златен медал за сътрудничество с Чехословакия;
- чешките награди „Витезслав Незвал“, „Иржи Волкер“ и „Премия Бохемика“ на Сдружението на чешките писатели;
- словашката награда „Павол Хвездослав“ на Министерството на културата на Словашката република (1971).
Негови книги са превеждани на словашки „Letiaci den“ (1981), и на чешки „Jak placha voda“ (1984), а отделни стихотворения – на английски, беларуски, грузински, испански, руски, украински, унгарски, финландски, холандски, чешки и словашки, френски, хинди, румънски, гръцки, китайски език.
Творчество:
- 1958 г. – „Пътник през света“
- 1961 — „Високосни години“
- 1962 — „Хляб и чувства“
- 1964 — „Пет минути преди деня“
- 1966 — „Близко ехо“
- 1966 — „Делничен свят“
- 1968 — „Вечерни покриви“
- 1970 — „Добър ден, Галилей“
- 1971 — „Насрещен сняг“
- 1972 — „Ветровити подножия“
- 1976 — „Съботен гроздобер“
- 1976 — „Синята дъга“
- 1978 — „Прозорец за птици“
- 1978 — „Спасени чувства“
- 1982 — „Под стряха от дъжд“
Вътьо Раковски умира на 14 май 2008 година.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.