Константин Колев Костадинов, български писател и журналист, е роден на 22.11. 1930 г. в село Нова махала, Старозагорско.
Начално образование получава в родното си село, основно – в село Николаево, а средно в Казанлъшката гимназия. Завършва журналистика в Софийския университет. Публикува от 1954 г. – във „Вечерни новини”, и през 1955-1956 г. – във в. „Литературен фронт”.
Константин Колев е работил като журналист и редактор – в. „Искра” (Казанлък), в. „Септември” и др. Автор на разкази, новели, повести и произведения за деца.
Книги: „Счупеният рог. Разкази” (1959), „Кръв и роса. Разкази и новели” (1962), „Когато човекът се раждаше” (1963), „Зеленото съмване” (1965), „Лирични размисли” (1965), „Ехо от детството” (1965), „Откриване на старите истини” (1968), „Ароматен пръстен” (1973), „Здравей грешнико” (1974), „Матей” (1977), „Хора и съдби. Очерци” (1978), „Пристрастия” (1978), „Бяло и червено. Публицистика” (1979), „Живот в провинцията. Спомени и размисли за Чудомир” (1979), „Спомени на едно селянче” (1979), „Златна пепел. Избрани разкази и новели” (1980), „Ивановото житие. Публицистика” (1981), „Жерговски разкази” (1982), „Тунджански елегии” (1982), „Завръщане при корена”, пиесата „Сократовата чаша”.
Определян като един от видните белетристи на съвременното българско село.
Константин Колев умира на 30 ноември 1982 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
