Димитър Чавдаров-Челкаш (псевдоним на Димитър Василев Коцев) е български писател-хуморист.
Роден е на 19 март 1912 г. в село Бешовица, Врачанско в бедно семейство. Завършва търговска гимназия в София (1931) и финанси в Свободния университет в София (1936). Книговодител в банка (1932-1934), чиновник в Дирекцията на статистиката (1934-1944). Един от основателите на литературния кръжок „Христо Смирненски” (1933-1941). Участва в Отечествената война като военен писател-доброволец – редактира в. „Часовой”, хумористично приложение на в. „Щурмовак”. Главен редактор на в. “Стършел” (1946-1961). Член на сценарната комисия при Студията за игрални филми (1961-1963). На дипломатическа служба в Рим (1963-1968).
Член на БКП, на СБП.
Челкаш е автор на книгите: „Весело сърце” (хумористични разкази, 1938, в съавторство с Чучурин – П. Вежинов), „9 септември 1944″ (хумористични разкази и фейлетони, 1945), „Командирът” (разкази и фейлетони, 1950), „Щастливи мигове” (разкази, 1950), „Криви пътеки” (хумористични разкази и фейлетони, 1953), „В старата гора. Весела повест за деца и юноши” (1955), „Иван и неговите другари. Разкази за Отечествената война” (1955), „Далечна и близка Монголия. Пътепис” (1956), „Пясък в машината” (комедия, 1958), „Приятни фейлетони” (1957), „Тези пари” (комедия, 1958), „Всичко наопаки” (хумористични разкази, 1959), „Нежелани гости” (фейлетони, 1959), „Върбова сянка” (хумористични разкази, 1961), Избрани творби (1962), „Нулева група” (пиеса, 1963, в съавт. с Ал. Геров), „Разкази” (1963), „Чудо невидено” (фейлетони, 1963), „Останки печални” (хумористични разкази, 1969), „Юлско утро” (разкази, 1969), „Езикът на птиците” (разкази за деца, 1972), „Лучана от село Дженацано” (разказ, 1972), „Неделя, сутринта…” (избрани творби, 1972), „Приказка за таланти” (хумористични разкази, 1972), „Междуцарствие” (хумористични разкази, 1977).
Димитър Чавдаров-Челкаш умира на 06.11.1972 г. в София.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.