Никола Николов е български писател-дисидент и политически деец, живял в САЩ до 1997, когато умира.
Никола Маринов Николов е роден на 30 юли в гр. Видин. Завършва Френския колеж в гр. София. През 1944 г.участва в първата фаза на Втората Световна Война като на Н. В. артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст. Веднага след завръшането си от фронта, през 1945 г. бива репресиран и въдворяван в гр. Станке Димитров, Радомир, Дирекцията на милицията и военния затвор в София.
През 1945 г. Никола Николов записва медицина към Софийския университет като след 4-годишно следване е принуден да напусне.
Задържан по политически причини във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор, където среща известните български политици Димитър Гичев, Виргил Димов и Петър Дертлиев. Преминава през лагера „Богданов дол“, след това е изселен заедно с цялото си семейство в село Йордан Йовково, Добричко.
От 1969 г. Никола Николов се установява на постоянно местожителство в САЩ, където завършва Портландския Щатски университет със специалност „Централноевропейски науки“ и „Изкуство“. Следва успешно университетските курсове по политически науки на известния професор Франк Мънк.
През октомври 1994 г. в Москва му е присъдено почетното звание „Академик“ на Руската Академия на Науките.
Най-популярната му книга е студията „Световната конспирация“, издадена на английски език през януари 1990 г. До 1994 г. книгата претърпява 7 издания, а се преиздава и до днес на повечето масови езици. В България тя предизвиква интереса на широк кръг от читатели от най-различни възрасти и популярни влечения. За списването ѝ Николов ползва библиографски справки от множество източници, в това число популярни списания и трудове на не толкова авторитетни, но за сметка на това популярни и масови автори.
Никола Маринов Николов умира при неизяснени обстоятелства на 4 октомври 1997 г., вероятно отровен.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.