Пеньо Русев е български писател, литературен историк и критик.
Пеньо Николов Русев е роден на 29 август 1919 г. в село Трояново, Бургаско. Завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 1943 г. От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема „Психология на художественото възприемане“ в Ленинград (днес Санкт Петербург).
Заместник-ректор и ректор е на Великотърновския университет (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция „Културна история на балканските народи“ към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.).
Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г.
Библиография:
„Ние и те“ (разкази и скици, 1947 г.),
„Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба“ (1947 г.),
„Творчеството на Елин Пелин до Балканската война“ (1954 г.),
„История на българската литература от Смирненски до наши дни“ (1957 г.),
„Никола Вапцаров“ (1965 г.),
„Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература“ (в съавторство с Ангел Давидов, 1966 г.),
„За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане“ (1968 г.),
„Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак“ (в съавторство с Иван Гълъбов, Ангел Давидов и Георги Данчев, 1972 г.),
„Как възприемаме художествените произведения“ (1975 г.).
„Психология на творчеството“ (в съавторство с Генчо Пирьов, 1981 г.)
Пеньо Русев умира от рак на стомаха на 17 януари 1982 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
