Атанас Бадев е български композитор и учител по музика от Македония.
Атанас Бадев роден на 14 януари 1860 година в Прилеп. Учи при Коте Пазов, а после при псалт Георги Смичков в родния си град.
По съвет на Йосиф Ковачев семейството му го изпраща да учи в Солунската българска мъжка гимназия, но завършва средното си образование в 1884 година в Първа софийска мъжка гимназия. През 1880 година Бадев, който е ученик от Софийската гимназия, организира през ваканцията църковен хор в Прилеп. Хорът е сформирован от 50 – 60 души между които Гьорче Петров, Пере Тошев и Тома Николов, тогава ученици в класното училище в града.
След Съединението през 1885 г. Атанас Бадев осъжда БТЦРК, както и самото Съединение, понеже смята, че трябва първо Македония да се присъедини към Източна Румелия и после да се мисли за обединение с Княжество България.
Следва математика в Университета в Одеса. По късно Атанас Бадев учи музика в Москва и в Придворната певческа школа в Санкт Петербург, като там преподаватели са му няколко велики композитори като Милий Балакирев и Николай Римски-Корсаков (1886 – 1890). През 1888 и 1889 година за обучението на Бадев в Петербург от българския бюджет са отпуснати по 300 лева парична помощ. Завършва в 1892 година.
Атанас Бадев учителства в българската девическа гимназия в Солун, в Русе, Самоков и Кюстендил. Диригент е на училищни и църковни хорове. При него учи музика Йосиф Чешмеджиев. Автор е на черковни песнопения и детски песни. Отделно от своите хорови адаптации на народни и детски песни Бадев е също композитор на Литургията на св. Йоан Златоуст (за първи път публикувана в Лайпциг през 1898 г.).
През 1904 г. Атанас Бадев изнася пред Втория конгрес на учителите по музика в София доклад за ритмиката и метриката на българските народни песни
Композиторът Атанас Бадев умира на 21 септември 1908 г. в Кюстендил.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
