Надежда Драгова е български филолог, писател, драматург и културолог, професор по възрожденска литература и старши научен сътрудник по балканистика.
Родена е на 18 февруари 1931 г. в град Раднево. През 1952 г. завършва Софийския университет, специалност „Българска филология“. През 1971 г. е сред основателите на Висшия педагогически институт в Шумен. От 1988 до 1992 г. е научен ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“. Била е асистент на академика Петър Динеков в областта на фолклор, старобългарска и българска възрожденска литература.
Автор е на пиеси. Като драматург заформя творчески тандем със съпруга си Първан Стефанов. Техни пиеси са „Има бог Перун“ (1963, известна също като „Единадесетата заповед“ и „Еретици“), „Между два изстрела“ (1967), „Хлеб наш насущний“, „Светът от майка е роден“ и „На война като на война“ (1972). Написва драмата „Жарава“.
Извършва педагогическа дейност. Преподава българистика и балканистика в Букурещкия, Белградския и Свободния университет на Западен Берлин. Води лекции във ВИИИ „Николай Павлович“, Шуменския университет и Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Членува в различни български и международни организации. Сред тях са Съюза на българските писатели (до 1994), Сдружението на българските писатели и Международната асоциация на жените драматурзи.
Научните ѝ интереси са в областта на старобългарската и възрожденската литература, кирилометодиевистиката, балканистиката и културологията. Публикува студия и статии в тези области. Тя е старши научен сътрудник по балканистика и професор по възрожденска литература.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
