Георги Стаматов, български писател-реалист, класик на националната литература, е роден на 25 май 1869 г. в град Тираспол, Херсонска губерния, в семейството на юрист, българин по произход.
Баща му е съдебен следовател, по-късно председател на Върховния касационен съд в София и министър на правосъдието. Стаматов прекарва детските и юношеските си години в Акерман и Одеса. Учи в Южнославянския пансион на Т. Минков в град Николаев заедно с Алеко Константинов и Георги Кирков.
През 1882 г. Георги Стаматов се установява в София и завършва Военното училище в София (1888), служи като артилерийски офицер в Пловдив и Сливен (1889). Уволнен от военна служба за русофилските си убеждения (1890). Следва право във Висшето училище в София (1893-1895), в Женева (1895-1900), завършва в София (1902). Съдебен кандидат в София, военен съдия през Първата световна война. До пенсионирането си през 1921 г. работи в различни съдебни ведомства в София и провинцията (Кюстендил, Трън и др.). Не подписва нито една смъртна присъда.
За пръв път печата през 1891 г. в сп. „Денница” – стихотворението „Невесел е за мен денят”. В Сливен редактира заедно с Г. Стойнов сп. „Разсъмване” (1891). Заедно с А. Страшимиров, Д. Т. Страшимиров и Ст. Руневски редактира сп. „Наш живот”.
Публикува първия си разказ – „Откога Загорови са щастливи” – в списание „Мисъл” (1894, кн. 10). Сътрудничи на списания „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Съвременник”, „Съвременна мисъл”, „Листопад”, „Златорог”, „Българска мисъл”, „Изкуство и критика”, на в. „Литературен глас”, „Вестник на жената” и др.
Пише поезия – „Българска сбирка” (1895) и драми – „Лигурийци. Драматически фарс в 6 сцени” (1910), „Кръв и вода” (публикувана отчасти – 1941; 1961, посмъртно). Майстор на разказа и кратката повест.
Острието на сатирата му е насочена срещу космополитизма на българската буржоазия, срещу военщината, порочността на буржоазното правосъдие, хищническата байганьовска философия на новобогаташа и т.н.
Книги: „Избрани очерци и разкази т. І” (Солун, 1905), „Скици” (разкази, 1915), „Паладини” (1924), „Разкази” (т. І и ІІ, 1929-1930), „Прашинки” (разкази, 1934) и др.
Георги Порфириев Стаматов умира на 09.11.1942 г. в София.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
