Борис Гуджунов е български поп певец.
Борис Гуджунов е роден на 22 май 1941 г. в град Пазарджик. Той е един от най-популярните поп певци в България. Името му става популярно в края на 60-те години на 20 век. Завършва техникум по фина механика и оптика. Работи в Киноцентъра и Оптико-механичния завод в София.
През 1963 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“, където учи до 1967 г. Успоредно с това учи в Школата за естрадни изпълнители при БНР през 1964 г.
В началото на концертната си дейност изпълнява рокендрол и кавър-версии на шлагери като солист на „Сребърните гривни“ и Биг бенда на БНР.
Първия си запис прави през 1964 – „Търси се една девойка“ (м. Петър Ступел). По-късно е солист на оркестър „София“ (1968-1971).
Прави гастроли в Русия, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, Куба, Алжир и Япония. Пише и текстовете на някои свои песни.
Той е един от малцината, които остават живи в самолетната катастрофа на 21 декември 1971 г., при която загива Паша Христова. След това започват проблемите му със сърцето.
За дълъг период от време след това изчезва от сцената. През 1990-е години заедно с Борислав Грънчаров и Боян Иванов създават трио „Бо Бо Бо“.
През 1998 г. получава Голямата награда „Златният Орфей“ за цялостно творчество.
Работи съвместно с композиторите Зорница Попова, Морис Аладжем, Вили Казасян и Найден Андреев.
Дуетните му песни „Хора и улици“ – с Мими Иванова, и „За кой ли път“ – с Тони Димитрова, са едни от най-големите му хитове. Има и два дуета: с Мария Нейкова – „Семейство Капулети“, и Маргарита Хранова – „Към теб, любов“, записан в албума ѝ „Марги и приятели“ от 1999 г., но и двата не са толкова известни и хитови. Има дуети с Мими Николова – „Двата бряга“ и „Знаци“, и със Стефка Оникян – „Никога не е късно“.
Пее песента „Хубавият град“ към филма „Моето бъдеще“ (1969), „Хора и улици“ с Мария Нейкова от филма „Момчето си отива“ (1972) и към филма „Бягство в Ропотамо“ (1973) заедно с Мими Николова и Боян Иванов.
Борис Гуджунов умира на 14 юни 2015 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
