На днешната дата се ражда българският химик Димитър Иванов!

Димитър Иванов Попов е български химик-органик, академик (1961), професор (1937).

Въвежда полифункционални органомагнезиеви и органолитиеви съединения в органичния синтез, известни като „реактиви на Иванов“. Разработва методи за получаване на органични β-хидроксикиселини – Реакция на Иванов (1931). Работи и върху етеричните масла.

Димитър Иванов Попов (известен като академик Димитър Иванов) е роден на 13/26 октомври 1894 г. в село Макоцево, Софийско. Той е първото дете на поп Иван Стоянов и Мария Ив. Цонейска, които са имали още двама сина и една дъщеря.

След завършване на началното училище в Макоцево Д. Иванов учи в реалния отдел на I-ва Софийска мъжка гимназия. Тук той е най-добрият ученик в класа, но не изпитва специално увлечение към никой от учебните предмети. Иванов не мисли да се готви за офицер или адвокат. Записва се студент по математика, обаче още на първите учебни занятия започва да съжалява за това свое решение. Той разбира всичко, което се преподава, но то не го удовлетворява, сухите математически знания не са му присърце.

Съвсем случайно той узнава, че Министерството на народното просвещение е обявило конкурсна стипендия за следване на химия в чужбина. Решил да участва в конкурса, Иванов купува необходимите му учебни пособия и заминава на село. Тук той се уединява в отделна стая и в продължение на около три месеца се готви усилено за конкурсния изпит. Насочва се към Лион, защото развитата там текстилна промишленост се нуждае от багрила, а тяхното получаване и практическо приложение е предмет на химията. В Лион Иванов започва следването си като студент във Факултета на науките, но скоро се премества в Института по индустриална химия, понеже там химията се изучава по-разширено. През лятото на 1915 г. Д. Иванов е в Немска Швейцария — град Берн. Дошъл е тук да учи немски език — езикът, на който по онова време и до Втората световна война се издава почти цялата научна химична литература.

Влизането на България в Първата световна война прекъсва следването на Иванов. По силата на обявената мобилизация той трябва да се завърне в отечеството си. Докато служи при военните, той успява най-редовно да слуша лекциите на проф. Захари Караогланов, понеже във Франция лекции по аналитична химия не се четели. След края на военната си служба Д. Иванов взема участие във войната като подпоручик в пионерна част. След войната Д. Иванов няма възможност да продължи следването си във Франция. Изход от това положение той намира, като се записва студент по химия в Софийския университет. За две години се дипломира, по собствено желание полага и изпитите, взети в Лион, и заема предложеното му от проф. З. Караогланов асистентско място при Катедрата по аналитична химия.

Година след постъпването му в катедрата обаче се появява възможност да учи отново във Франция. През пролетта на 1921 г. френското правителство отпуска за Софийския университет девет стипендии във френски университети за наскоро завършили висше образование. Една от стипендиите е по химия и тя е дадена на Д. Иванов.

Приет за студент последна година в университета в гр. Нанси, Иванов завършва учебната година с полагане на съответните изпити и получава диплом за инженер-химик. А тъй като му е отпусната стипендия за още една година, изработва и докторска дисертация при проф. Густав Вавон. Като стипендиант за трета година в Нанси Иванов участва в подготовката по физика и химия на студентите химици от последния курс, а в свободното си време работи в лабораторията по свои теми, главно по реакции с органомагнезиеви съединения. В Нанси е приет за член на Френското химическо дружество.

След завръщането си в България Д. Иванов поема работата си на асистент по аналитична химия, но продължава да провежда изследвания в областта на органичната химия. В началото на 1926 г. той е избран за редовен доцент в Катедрата по органична химия. Рецензентите по конкурса, професорите Пенчо Райков и Асен Златаров, оценяват високо научните му трудове. На 24 април 1926 г. Д. Иванов изнася встъпителната си лекция като доцент на тема „Катализа и приложението ѝ в органичната химия“.

През учебната 1926-1927 г. Димитър Иванов е пак във Франция — този път като стипендиант на Рокфелеровата фондация. Сега той отива в Лион — при Виктор Гриняр (Victor Grignard), откривателя на органомагнезиевите съединения, вече носител на Нобелова награда за химия. Гриняр вече познава изследванията на Иванов с органомагнезиеви съединения и се отзовава много любезно на молбата му да го приеме в своята изследователска лаборатория.

През 1929 г. Димитър Иванов е повишен в извънреден професор, а през 1935 г. участва заедно с проф. Асен Златаров в обявения след пенсионирането на проф. Пенчо Райков конкурс за професор — титуляр на Катедрата по органична химия. Конкурсът спечелва Златаров, който обаче скоро (през декември 1936 г.) почива. През 1937 г. за професор — титуляр на Катедрата по органична химия е избран Димитър Иванов. Той оглавява катедрата до 1962 г., когато излиза в пенсия поради навършване на пределна възраст.

През 1948 г.  Иванов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 1961 г. — за редовен член на Академията.

През периода 1962-1972 г. Димитър Иванов завежда секцията „Органичен синтез“ в Института по органична химия на БАН. През 1958 г. той е приет за член на Германското химическо дружество в ГДР, а през 1972 г. — за почетен член на Френското химическо дружество, член на което е от 1924 г. Димитър Иванов умира в София на 25 октомври 1975 г., навършил 81 години.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!