Детко Петров е един от най-известните писатели от българска народност от бивша Югославия.
Детко Димитров Петров е роден на 2 юли 1936 г. в царибродското село Пъртопопинци, Западните покрайнини. Учи в село Мъзгош и Смиловци и в гимназии в Цариброд и Пирот. Завършва южнославянска филология в Белград, след което живее в Босна и Херцеговина – в Сански мост и Сараево.
В Босна Детко Петров прекарва по-голямата част от своя живот. В Сански мост се оженва, а след преместването си в Сараево е приет в Сдружението на писателите на Босна и Херцеговина. Работи като учител.
Детко Петров пише предимно на сръбски език. Той се утвърждава като автор на по-кратки прозаични форми и на няколко романа.
Пише разказите:
- Граница, Књижевна заједница „Петар Кочић“ Београд, 1972
- Тихи сутон Забрђа, „Веселин Малеша“, Сарајево, 1974 („Тихият залез на Забърдиетo“)
- Смешак стрица Радована, „Свјетлост“, Сарајево, 1977 („Смехът на чичо Радован“)
- Живети исправно, „Веселин Маслеша“, Сарајево, 1982, („Да живееш почтено“)
- Ябълка край пътя, „Братство“, Ниш, 1982 (разкази, събрал и превел на български език Благой Димитров)
Детко Петров е автор и на недовършения роман „Завои“.
През 2006 година на български език са издадени съчинения на Детко Петров – Избрани творби: В три тома; превод от сръбски език и съставител Жела Георгиева, „Братство“, Ниш, 2006
Писателят умира на 4 януари 1990 г. в Сараево.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
