Райна Стоянова е българска оперна певица, мецосопран.
Райна Иванова Каназирева-Стоянова е родена на 4 април 1909 в София, в културно семейство. Като дете взема уроци по цигулка и пиано, участва в детски театрални представления. Като гимназистка е вече солистка на училищния хор. В последния клас взема уроци по пеене при водещите тогава вокални педагози Иван Вулпе и Димитър Попиванов. Постъпва в Музикалната академия, но скоро я напуска, за да учи в Милано, а след това и във Виена. В австрийската столица става ученичка на прочутата педагожка професор Роза Папир. Тя й дава солидна школа, насочва я и към камерната музика. Още като студентка, през 1932 г.
Райна Стоянова дебютира на сцената на Академичния театър във Виена в две трудни мецосопранови роли – Амалия в „Луиза Милер” на Верди и Сузуки в „Мадам Бътерфлай” на Пучини. Големият успех и отваря пътя към Виенската опера и Европа, но тя предпочита да се върне в родината, както тогава правят повечето наши певци, получили образованието си на Запад.
През 1933 година, на 10 февруари, Райна Стоянова прави своя български дебют, в Софийската опера, като Кръчмарката в „Борис Годунов” на Мусоргски. По това време на същата сцена блестят вече утвърдените примадони Илка Попова, Ана Тодорова, Констанца Кирова. Но Райна Михайлова успява да се наложи и да защити своето място. Подготвя и изнася с успех роля след роля: Сляпата от „Джоконда”, Кармен, Орфей, Леонора от „Фаворитката”, Нанси от „Марта”, Марина Мнишек от „Борис Годунов”…Верди, Пучини, Моцарт, Гуно, Масне, Вагнер, Римски- Корсаков, Лорцинг, Вебер, Голдмарк, Владигеров, Маестро Атанасов, Прокофиев, Пипков… Различни автори, стилове, епохи. Райна Стоянова, както твърди в спомена си за нея големият Асен Найденов, е: „певица с истински мецосопранов глас, отлично школуван, артистка с драматичен талант, прекрасна, стройна фигура за сцената, с чар, с музикална памет, безгрешна, винаги точна… Особено силна и драматична беше нейната Шарлота, а също Саламбо и Фрика от „Рейнско злато”…”
Най-ярките й роли, както споделя и самата тя в едно от редките си интервюта, са: Кармен, Марина Мнишек, Шарлота, Саламбо от операта на Веселин Стоянов, Леонора от „Фаворитката”, Елена от „Хубавата Елена” , Фрика от „Рейнско злато”. Като истински голям артист, Райна Михайлова не се изживява като примадона, а поема и второстепенни и третостепенни роли, за да бъде често на сцена и да е полезна на ансамбъла. Така от средата на 30-те до края на 50-те години тя е сред стълбовете на нашата опера. Играе често, участва в ред първи изпълнения на български и чужди творби, успоредно с това активно концертира като камерна и кантатно- ораториална изпълнителка. Концертира със забележителен успех във Виена, Залцбург и Берлин.
Райна Стоянова умира през 1977 г. в София.
Източник: operasofia.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
