Днес отбелязваме рождението на българската актриса Елена Хранова!
Елена Кирова Хранова е родена на 7 ноември 1887 г. в град Русе. Завършва музика в Белгия, а впоследствие работи като солистка в операта. В периода 1911 г. и 1953 г. е драматична актриса и става член на Съюза на българските филмови дейци.
През 1918 г. става част от трупата на оперетния Свободен театър в София. Но освен певчески талант се оказва, че Елена притежава и актьорска дарба, която бързо бива забелязана.
Хранова е сред актрисите, които предпочитат да съсредоточат енергията и мислите си в професията, а не в съпътстващата сцената суета. Затова името й не се свързва със славата и блясъка, които носи актьорската професия, а най-вече с ролите й, чиито безпогрешни превъплъщения са достатъчно красноречиви.
Елена Хранова е Катерина Хрумова в „Изкупление“ (1947 г.), Елка в „Бойка“ (1947 г.), баба Нона в „Димитровградци“ (1956 г.), майката на Цвета в „Земя“ (1957 г.), баба Тинка в „Любимец 13″ (1958 г.), старата еврейка в „Звезди“ (1959 г.), Палушецка във „Вятърната мелница“ (1961 г.), баба Рилка в „Семейство Калинкови“ (1966 г.), майката на Велико в „Шибил“ (1968 г.) и мн. др.
Първата й роля е на Маша в „Живият труп“ от Л. Н. Толостой в ДТ „Корона“. Следват участия на сцените на театрите във Видин, Русе, Български художествен театър, Кооперативен театър, Бургаски, Софийски областен театър, театрите във Варна и Пловдив.
Сред най-запомнящите й роли са на Нора в „Нора“ от Х. Ибсен, Мария в „Платон Кречет“ от А. Е. Корнейчук, Костанда в „Свекърва“ от А. Страшимиров, Масларска в „Милионерът“ от Й. Йовков, Големанова в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Казълбашката в „Снаха“ по Г. Караславов и мн. др.
Елена Хранова е наградена с известното в миналото звание „заслужил артист“. Отличена е с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.
Син й е режисьорът и сценарист Захари Жандов, с когото работят заедно в „Шибил“ и „Земя“.
Елена Хранова умира на 15 февруари 1976 г. в София.
Източник: thesite.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.