Българската ветеринарномедицинска наука е оставила трайни следи в области като микробиологията, патологията и паразитологията.
Тези успехи се дължат на работата на редица учени. Сред тях особено място заема акад. Ксенофонт Иванов. Той утвърждава Катедрата по патология при Ветеринарномедицинския факултет, както и основаването и развитието на Института по експериментална патология и паразитология при БАН.
Акад. Ксенофонт Иванов е роден на 6 септември 1898 година в гр. Русе. Завършва ветеринарна медицина в Берлин, след което постъпва на работа в конезавода край Плевен като ветеринарен лекар. През 1929 г. става асистент в катедрата по патологична анатомия на Ветеринарномедицинския факултет при Софийския Университет. През 1934 година акад. Иванов е избран за доцент и завеждащ Катедрата по патологична анатомия, а през 1939 година за професор. До края на своя живот акад. Ксенофонт Иванов не се разделя с учебно-преподавателската работа. Ръководената от него катедра става образец за другите катедри на Ветеринарномедицинския факултет.
Акад. Ксенофонт Иванов издава първите у нас ръководства по ветеринарно обдукационно учение и по обща и специална патологична анатомия на домашните животни. Тези ръководства са основата на обучението на студентите по патология. Същевременно той създава и своя научна школа и полага големи усилия при подготовката и научното изграждане на своите студенти и ученици. Няколкократно е избиран за декан на Ветеринарномедицинския факултет и за ректор на Селскостопанската академия.
През 1947 година Акад. Ксенофонт Иванов е избран за член-кореспондент, а през 1952 година за редовен член на БАН. През 1948 година по негово предложение към БАН се създава Институт по експериментална ветеринарна медицина, който по-късно се превръща в Институт по обща и сравнителна патология, а след това в Институт по експериментална патология и паразитология. Акад. Иванов е негов дългогодишен ръководител до смъртта си през 1967 година.
Акад. Ксенофонт Иванов дава насока на работата на новия институт. Той приема идеята темата за левкозата по птиците да прерасне в основна тематика и се включва активно в разработването и. Благодарение на това още в шейсетте години, институтът е един от първите в света, започнали разработването на вирусната канцерогенеза. В резултат на това са изолирани няколко уникални ретровирусни левкозни щама, с които сега се работи във всички световноизвестни лаборатории.
Освен левкозните заболявания, които са последен етап от научната дейност на акад. Ксенофонт Иванов, той оставя трайни следи и в други области на патологията. Неговата научна работа е насочена към актуални заболявания по домашните животни и заболявания с неизяснена етиология. Най-ярките постижения в научната работа на акад. Иванов са изследванията върху шарката по овцете. Той изяснява хистогенезата на заболяването и дава нова класификация на шарковия екзантем при животните. Още като практикуващ ветеринарен лекар той пише статии в първото българско списание по ветеринарна медицина „Ветеринарна сбирка“, на което по късно става редактор в продължение на много години. Повече от десет години акад. Иванов е секретар на редакционно-издателския съвет на БАН.
Акад. Ксенофонт Иванов подържа научни контакти с видни учени от СССР, ГДР, САЩ, Унгария, Турция, Испания и други държави. Член е на редакционната колегия на международното списание „Pathologiaveterinaria“.
Ксенофонт Иванов умира на 22 януари 1967 г. в София
Източник: libruse.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
