Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.
Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Той поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-и пехотен полк, откогато носи наименованието 54-и пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната
След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет.
Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
През 30 – 40-те години на 20 век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica). Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите – отец Иван Романов до 1941 г. когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат и отец Йосиф Търновалийски от 1941 г. до 1946 г.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
