Весела Василева е българска поетеса. Весела Григорова Василева е родена на 22 декември 1919 в София.
Дъщеря е на известния политически и обществен деец Григор Василев и на Мара Василева (Станишева) от Кукуш. В богато разклонения им кукушки род се преплитат кръвно и родствено корените на Христо Смирненски, Атанас Далчев, Борис Светлинов, Невена Стефанова, Александър Станишев и др.
Завършва Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1942). Специализира във Виенския университет, където подготвя докторска дисертация по старобългарски език.
Поезията на Весела Василева се вписва в лирическите изяви на поколението творци от края на 30-те и началото на 40-те години – Ал. Геров, Б. Райнов, Ал. Вутимски, В. Петров и др. Публикува стихове и участвува в редакционната колегия на ученическите издания „Звън“ и „Ученически подем“. Сътрудничи и в списанията „Първи стъпки“ и „Родина“. В поезията й се открояват няколко теми и мотиви: градът, самотата, природата, любовта, изкуството, войната. Интерпретирани в подчертано лирико-камерен план, те разкриват благородно съчетани проницателен интелект, крехка чувствителност и нравствен максимализъм. В. Василева е една от първите, която застава срещу войната и антихуманното мислене. Антивоенната й лирика е близка до тази на Александър Вутимски. Като него я боли за разрушената красота, за настъпващия абсурд и безсмислие. И в нейните стихове, както в неговите, преобладават тревогата и песимизмът, горчивата размисъл и неясното утре. Независимо, че вярва в магичната сила на красотата и изкуството – в стиховете й пулсира пареща тъга за другите, за бъдещето…
Загива трагично на 06.01.1944 във Виена.
Поклон пред паметта и!
Източник: slovo.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
