Христо Матов е български революционер, член на Централния комитет и задгранично представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водач на десницата в организацията. Използва псевдоними като Аристид, Брут, Дримколов, Инсаров.
Христо Апостолов Матов е роден на 10 март 1872 година в западномакедонския град Струга. Родителите му Апостол Матов и Петра имат общо 11 деца, но до пълнолетие достигат шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е родственик и на Царевна Миладинова. Христо Матов е особено близък с брат си Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония.
Апостол Матов, съпругата му Петра Чакърова и семйството им, Струга, 1904 година
Христо Матов учи в родния си град, а по-късно е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия. След завършването за кратко е директор на българското педагогическо училище в Сяр. През 1894 година отхвърля предложението на Даме Груев и Иван Хаджиниколов да се присъедини към новосъздадената ВМОРО, но след Четническата акция на Македонския комитет преосмисля решението си и на 25 август 1895 година влиза в организацията и за кратко замества Гьорче Петров като член на ЦК на ВМОРО. После преподава в Педагогическото българско училище в Скопие, като през 1896 година посвещава 15-годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО. Директор на гимназията в периода 1898 – 1901 година.
План за въстание в Македония написан от Христо Матов през май 1903, където се чете: 1) Да се разпространи едновременно по цяла Македония или поне да обхване всичките местности, населени с българи (все едно – екзархисти, патриаршисти или сърбомани).
В 1897 година Матов под псевдонима Дримколов издава брошурата „Сръбските претенции в Западна България“, в която доказва българщината на славянското население в Македония и отхвърля като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско. Брошурата започва така:
„ Въ тая статия искамъ да сподѣля съ читателитѣ нѣколко мисли за претенциитѣ, които въ най-ново врѣме поддигнаха Сърбитѣ върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната подъ име Македония.
Фактъ е, констатиранъ вече, че Македонскитѣ Българи сѫ захванали да се събуждатъ по-рано отъ Мизийскитѣ и Тракийскитѣ…
“
Учителства в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. От 1895 до 1898 година е училищен инспектор в Скопската епархия. От 1896 до 1901 година е член на ЦК на ВМОРО. В Скопие в 1897 година издава хектографирания вестник „Санстефанска България“, в който открито защитава идеята за присъединяване на Македония към Княжество България.
В 1901 година до 1902 е заточен в Бодрум кале, Мала Азия. В 1902 година е член на Задграничното представителство, после окръжен ръководител на революционната организация в Скопие. На Съвещателното събрание на ВМОРО в София от декември 1906 година е повторно избран за член на задграничното представителство. Според Ангел Динев към 1912 година Матов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Стефан Николов (в Горноджумайско) и Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско). Влиянието на Матов е в Скопско, Битолско и Солунско, неговата групировка има най-силна подкрепа от ВМОРО. В 1910 година пише брошурата „Писма за Македония“.
През 1911 – 1912 година публикува във вестник „Вардар“ студията „Пропуснати случаи“, в която изрежда, кога България е трябвало да се намеси и с война да реши Македонския въпрос:
„ Като пръвъ удобенъ случай въ миналото съ право се посочва отъ сички годината 1897 по врѣме на гръцко-турската война, когато въ Македония не бѣ останала никаква, рѣшително никаква войска, когато и македонскитѣ резервисти бѣха отишле въ Тесалия.
…Другъ удобенъ случай за дѣйствуване отъ страна на България бѣ годината 1903 по врѣме на Илинденското възстание. Тогава населението бѣ станало до голѣма степенъ господаръ на положението въ повечето мѣста на Битолския и Одринския край.
…Третъ удобенъ случай за дѣйствуване, който България сѫщо изпусна, е годината 1906
Христо Матов умира на 10 февруари 1922 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
