Проф. д.ф.н. Светлозар Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студии, статии, очерци.
Светлозар Атанасов Игов е роден на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Софийско. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател е в СУ (1967-1969) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). Редактор във в. „Литературен фронт“ (1969-1970), сп. „Съвременник“ (1972-1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.
Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии.
Създател на наградата „Дъбът на Пенчо“.
Награди:
- Трети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (1999).
- През 2006 г. е удостоен с Национална литературна награда „Иван Динков“, връчвана от Община Пазарджик за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му.
- Удостоен е с награда „Йордан Йовков“ (2010)
- Вазова награда (2012)
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
