Любен Петков Желязков е български писател-белетрист, автор на книги за възрастни и деца.
Любен Петков е роден на 3 юни 1939 г. в странджанското село Крушевец. Средното си образоване завършва във Варна, висшето – във Варненския икономически институт. Работи като журналист и редактор във вестник „Народна младеж“, издателство „Български писател“, списание „Съвременник“. От 1993 г. е директор на издателство „Отечество“.
„Интуицията ми подсказваше, че животът ще продължи по този начин: с разграбване и разруха, с навлизане в обществения и културния живот на много посредствени хора – каза в едно от последните си интервюта, пред „Труд“ през декември 2015-а Петков на въпрос как съпоставя двете епохи, преди и след Десети. – И видяхме какво се получи: зарина се пазарът с графоманство и чалга, добрите неща останаха на дъното и никой не се интересува от тях.“
Но творчеството на Любен Петков остава като белег на стойностното в съвременната българска литература. Той написа книгите „Зелени кръстове“ (1968), „Кошничка с диви ягоди“ (1975), „Порта с лъвче“ (1977), „Календар“ (1978), „Око на света“ (1988), „Преображение Господне“ (1990), „Убийство“ (1992), „Градът на истината“, „Сватбата на Акакий“ (2002), „Сладкишът на доктор Сириус“ (2004), „Котаракът Бартлет“ (2009), „Край огъня – приказки от Странджа“ (2010) и „Огън и мъгла“ (2015).
Любен Петков е носител на поредица от награди, сред които Голямата литературна награда на Бургаския регион „Златен Пегас“ за цялостно литературно творчество (2005) и „Петко Славейков“ за постижения в творчеството за деца и юноши (2009).
Писателят умира на 8 март 2016 г.
Източник: ploshtadslaveikov.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
