Генчо Стоев Динев е български писател, роден на 05.02.1925 г. в град Харманли. Завършва гимназия в Харманли (1945) и философия – в София (1951).
Член е на РМС от 1940 г. Участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие.
След 09.09.1944 г. е член на Околийския комитет на РМС. Редактор във в. „Народна младеж” (1948-1949), в. „Литературен фронт” (1950-1951 и 1965-1967), в издателство „Народна младеж” (1952), Партиздат (1956-1961) и издателство „Български писател” (1968).
За пръв път печата стихове във в. „Студентска трибуна” през 1947 г. Автор на книгите „Истински хора” (очерк, 1953), „Лош ден” (роман, 1965, 1971), „Цената на златото” (повест, 1965, 1971, 1975, 1977), „Като ластовици” (новели, 1970, 1978), „Циклопът” (роман, 1973, 1982), „Цената на златото. Лош ден” (Избрани произведения, 1975), „Завръщане” (роман, 1976), „Цената на златото. Завръщане” (1979, 1983, 1999), „Избрани произведения” (в 2 т., 1985), „Досиетата” (роман 1990). Член на СБП. Заслужил деятел на културата (1974), носител на орден „Стара планина” І степен (2002).
Генчо Стоев умира на 18.10.2002 г. в София.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 и философия - в София (1951).){kind=link}