Георги Стоянов Вътев-Пейчовски е български поет, писател, учител и общественик.
Георги Стоянов е роден на 11 ноември 1874 година в Угърчин.
През 1894 година завършва Педагогическото училище в Лом и след това до края на живота си се отдава на учителската професия. Преподава в родния си град, Плевен, Долни Дъбник и София.
Развива активна обществена дейност и става един от основателите на Българския учителски съюз и член на Управителния му комитет (1909-1910). Председател е на Плевенското (1899-1909) и на Софийското учителсто дружество (1913-1915). Многократно е делегат на учителски конгреси.
Поддържа връзки с дейци на БСДП като Тодор Луканов, Димо Хаджидимов и Ламби Кандев, заради което е уволняван на 2 пъти.
Стоянов загива на Македонския фронт в Първата световна война през декември 1917 година край град Дойран.
Георги Стоянов е основател на детското списание „Светулка“, в което публикува разкази, басни, приказки и стихове. Освен това издава (като притурка на „Светулка“) вестник „Слънчице“, както и списанието „Пролетни зари“.
Освен с детска Стоянов се занимава и с литература за възрастни, като сътрудничи с разкази и статии на списанията „Учителски другар“, „Право дело“, „Училищна практика“, „Училищен преглед“ и вестник „Съзнание“.
Автор е на книгата „Патриотическо възпитание“ (1906), както и на различни буквари и учебници.
Стоянов за пръв път превежда на български „Произход на човека“ на Чарз Дарвин през 1896 година.
Псевдонимите, които Георги Стоянов използва, са: Г. Зеленогоров, Калинка-Малинка, Селянче, Чичо Бръмбърчо и Чичо Светлю.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
