Никола Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Никола Петров Мавродинов е роден на 2 ноември 1904 г. в Тутракан. Завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931 – 1934). Уредник в същия музей (1934 – 1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944 – 1949).
Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954 – 1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955 – 1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
Книги: „Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в.” (1931), „Любомир Далчев” (1942), „Боянската църква и нейните стенописи” (1943), „Старобългарската живопис” (1943, 2 издание – 1946), „Новата българска живопис.
История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни” (1947), „Основни познания за изобразителните изкуства” (с Мара Цончева, 1948), „Обща история на изкуството” (ч. 1, 1950; ч. 2, 1951; ч. 3. 1952), „Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881″ (с Георги Козаров и Емил Момиров, 1953), „Византийската архитектура” (1955), „Иван Фунев” (1955), „Връзките между българското и руското изкуство” (1955), „Изкуството на Българското възраждане” (1957), „Жеко Спиридонов. Живот и творчество” (1957), „Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство” (1959; 2013), „Старобългарското изкуство. XI-XVIII в.” (1966; 2016), „Боянската църква. Архитектура и стенописи” (1972). Умира на 28 февруари 1958 г. в София.
Никола Мавродинов умира на 28 февруари 1958 г. в София.
Източник: literaturensviat.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.