Марин Василев Сельовлев, по известен с презимето си Марин Василев е български скулптор и преподавател по скулптура, един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, наред с Жеко Спиридонов и Борис Шатц.
Той е един от първите българи след Освобождението, получили академично художествено образование по скулптура.
Роден е през 1867 година в Шумен, където през 1886 година завършва Педагогическото училище. През 1890 година завършва и училището за каменоделство и скулптура в Хоржице, Чехия. За една година Василев се завръща в България, където учителства в Държавното занаятчийско училище в Княжево, и после отново се връща на запад. От 1891 до 1894 година следва специалност декоративно-монументална скулптура в Художествената академия в Мюнхен, където негов преподавател е проф. Сириус Еберле, а между 1894 и 1896 година учи фигурална композиция в класа на проф. Йосиф Мисълбек в пражкото Художествено промишлено училище.
При завръщането си в България през 1899 година, Марин Василев започва да преподава моделиране, скулптура и каменоделие в Художественото индустриално училище в София, където от 1911 година е професор.
Сред неговите възпитаници са известни български скулптори като Мара Георгиева, Васка Емануилова, Янко Павлов и Петър Рамаданов, както и художникът Никола Петров.
Василев твори в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет. Стилово е повлиян от западния академизъм и по-специално от немския сецесион.
Автор е на множество паметници на български национални герои и общественици, сред които по-известни творби са:
арх. Антонин Колар — 1900 г., от гипс,
Васил Левски — 1902 г., в Карлово, от бронз и гранит,
Христо Г. Данов — 1909-11 г., притежание на НХГ, от мрамор
Георги Измирлиев — 1909 г., в Горна Оряховица, от бронз,
Иван Шишманов — 1920 г., от мрамор,
Стоян Заимов — 1929 г., андезит, в НХГ,
Джеймс Баучър — 1923 г., от мрамор, в НХГ.
паметник на загиналите за свободата на България свищовци
Дело на Василев е и украсата на редица обществени сгради в София, сред които Военния клуб (в съавторство с арх. Антонин Колар, 1897), Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Софийска банка (днес Централно управление на Банка ДСК, 1914).
За творбите си е носител на множество награди.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
