Кольо Севов е български поет и писател. Той е роден на 23 септември 1933 г. в село Черна Могила, Хасковска област.
Получава гимназиално образование в Хасково. Последователно работи в Родопския минен басейн, Военноморския флот и като електротехник. През 1958 година завършва Библиографския институт в София.
Заема различни административни постове. Сред тях са председател на Дружеството на съюза на българските писатели (днес Съюз на българските писатели – клон Варна) и редактор на „Простори“.
Творчеството му е разнообразно. То включва поезия, пътеписи, есеистика, художествена публицистика и роман. Сред неговите книги са: „Котвите се вдигат“ (1961), „Моряшки възел“ (1964), „По високото било“ (1971), „Дневник с адрес“ (1976), „Моите странствания“ (1978), „Под едно небе“ (1979), „Насрещни ветрове“ (1980), „Градището“ (1982), „Безветрие“ (1985), „Островът“ (1990) и други.
Севов е сред сценаристите на българския игрален филм „Магистрала“.[4] По текстове на поета са създадени песни от музикалните изпълнители Лили Иванова („Лунната соната“ и „Зори Зори“), Емилия Маркова („Легенда“) и Емил Димитров („Химн на младостта“).
Благодарение на Севов е създаден първият „Театър на поезията“ в България. Поетът също съдейства за появата на Домът на писателите във Варна и „Литературните понеделници“.
Женен е за Драга Севова, с която има три дъщери. През 1991 година на 11 август, Кольо Севов умира в София.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
