Илия Конев е български учен в областта на история на литературата, сравнителното литературознание и културознание, балканистиката, славистиката, изследовател на Българското възраждане, министър на науката и висшето образование в кабинета на Андрей Луканов.
Илия Харалампиев Конев е роден на 6 февруари 1928 г. в град Петрич в семейство на бежанци от Прилеп. Завършва гимназия „Пейо Яворов“ в родния си град, а после Славянска филология в СУ „Климент Охридски“. Учител е в Годеч и Перник (1951 – 1952).
По настояване на Людмил Стоянов и Никола Трайков в 1954 година започва работа в Института за литература на БАН като филолог специалист. От 1964 г. е научен сътрудник, от 1968 г. старши научен сътрудник, а от 1976 г. старши научен сътрудник І степен. В 1968 година защитава кандидатска дисертация „Българо-сръбски литературни взаимоотношения през ΧΙΧ век. (До Освобождението)“. От 1967 до 1973 година е научен секретар на Института.
В 1970 – 1972 г. е сътрудник в Института за славяноведение и балканистика на Руската академия на науките, където защитава докторат на тема „Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури“. От 1972 година чете лекции по българска възрожденска литература във Великотърновския университет.
Още с първите си публикации поставя въпроса за духовното общуване между народите и за лостовете в това общуване. „Ние сред другите и те сред нас“ (1972) е първата имагологична книга в родната историография след Втората световна война.
Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. I-IV, 1983, 1991, 1998, 2002“. Поставеният за първи път в първия том проблем за връзката между Българското възраждане и европейското Просвещение прераства в четвъртия том в едно от най-големите му обобщения за дълбинната значимост на „взаимна взаимност“, послание към което народите и техните култури се стремят от векове.
В навечерието на своята 80-годишнина през 2007 г. проф. Илия Конев издава изследването „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, където разглежда българистичните интереси на големия славист и поставя нови изследователски хоризонти пред „българското вукознание“.
Книжовното наследство, оставено от проф. Конев, включва 18 монографии, над 600 студии и статии, множество публицистични публикации, рецензии и отзиви. Участвал е в десетки международни конгреси и симпозиуми, преподавал е литература на Българското възраждане във Великотърновския университет „Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Славянския университет в София. Лектор и гост-професор в университетите в Лайпциг, Гьотинген и Марбург.
Член на СБП, почетен професор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България (Берлин). Ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и пръв ректор на Славянския университет в София. Основател и председател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ „Неофит Рилски“. От 2011 г. семинарът носи неговото име. Проф. Конев е основател и дългогодишен главен редактор на списание „Балканистичен форум“ и специализираните тематични сборници на Семинара.
Умира на 14 август 2009 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
