На днешната дата е роден българският археолог и политик Богдан Филов!

Богдан Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944).

Богдан Димитров Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец „Белведере“.

Богдан Филов е роден на 10 април 1883 г. в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Баща му е убит при русофилските офицерски бунтове по времето на Стамболов. Преждевременната му смърт оставя съпругата му вдовица с три малки деца. Учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902 – 1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904 – 1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.

От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907 – 1909 г. Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909 – 1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

loading...

По време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата[1], води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те години). Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г.

Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910 – 1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920).

По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929 – 1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931 – 1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920 – 1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940 – 1944).

Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9 до 16 септември 1934 г. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 – действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. именно от неговото правителство.

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент по археология на стария свят в Софийския университет на 30 декември 1910 г., на следващата година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитационен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. По тази причина той е назначен по-късно, чак през 1914 г., за частен хоноруван доцент, а през 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството в СУ, където преподава, включително докато е министър, до 1941 г. Основател е и първи уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921 – 1940). Води 9 курса в СУ, като е избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924 – 1925 г. и ректор през 1931 – 1932 г. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.

Действителен член е на:

  • Германски археологически институт, Берлин (1924)
  • Руски императорски археологически институт, Цариград (1910 – 1915)
  • Австрийски археологически институт, Виена
  • (основател и редовен член) Съюз на българските учени, писатели и художници, София (1918)

Дописен член е на:

  • Пруска академия на науките, Берлин (1938) 
  • Баварска академия на науките, Мюнхен – дописен член (1929), сенатор (1939)
  • Славянски институт ‘Н. Кондаков’, Прага (1929)
  • Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
  • Научно дружество в Гьотинген (1932)
  • Унгарско научно дружество Kőrösi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
  • Нумизматично дружество, Виена
  • (член) Постоянен комитет за етруски проучвания, Флоренция
  • Комитет за византийски проучвания, Ню Йорк
  • Испанско дружество за антропология, етнография и праистория, Мадрид (1941)

Председател

  • Българска национална комисия за интелектуално сътрудничество (1923 – 1934)
  • Международен комитет за интелектуално сътрудничество, Женева (1934 – 1940)
  • Българо-гръцко дружество в България (1938)

Почетен член

  • Археологическо дружество на Гърция, Атина

Доктор хонорис кауза

  • Университет, Атина (1937)
  • Университет, Берлин (1939)
  • Кралски университет, Будапеща (1941)
  • Университет на Падуа (1942)

Богдан Филов е осъден на смърт и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945 г. от т. нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.

Източник: wikipedia.org



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!