Не е тайна, че бракът на цар Борис ІІІ с Йоанна не е бил идилия – никакъв огън не е горял в семейното огнище. Скандалите между двамата са били нещо в реда на нещата. Царят е бил гений на измислянето на прякори, нарекъл е например Гьоринг Пендарлията, Багрянов – Заека, Цанков – Лучето… себе си Господин Меката Шапка, а царицата – Пепелянката.
Разбира се, и двамата са наясно, че за пред света трябва да демонстрират нормални отношения. И го правят с успех. Особено царят, за когото неслучайно са казвали, че бил артист.
Всичко го отнася най-вече чаровната княгиня Евдокия. Там синдромът снаха – свекърва се е оформил като снаха – зълва. Йоанна е ревнива. А царят често отсъства. Къде из дворците си, къде из ловните полета. Многократно е удряла по масата, когато са били насаме, заканвайки се, че ще замине за Италия и няма да се върне. Величеството я укротявал с „теб пак са те прихванали дяволите“. Но и двамата се съобразяват с добродушния патриархален български народ и за пред хората, особено след раждането на престолонаследника, успешно си слагат маската на образцово семейство.
Хайлайфът обаче знае какво става в покоите и логично се ражда митът за кръшкащия на жена си цар. Той не обръща внимание и с Лулчев например се е шегувал: „Абе мене какъв ли не ме изкараха – то развратник ли не съм, педераст ли не съм, сифилистик, импотентен…“ Лулчев го успокоявал по своему: „Аааа – викал звездоброецът – има и по-лошо!“
В разговора с Никола Сакаров Сирко Станчев се оплакал, че Величеството приема в двореца си дори комунисти, а него – не. Сакаров му отвърнал: „Абе тебе не те приема, но всеки ден кани жена ти, за да знае как расте сина му…“
И все пак истината е, че изневерите са били нещо непознато за Цар Борис.
Но истинска любов като Божие наказание, оная – великата, неосъществената, изгаря и него. Надя Стоянова е била на длъжност в двореца като кореспондент, нещо като лична секретарка.
Пишела всички важни писма, най-вече и особено секретните. Била довереницата на царя във всички особени мисии в Райха.
Дъщеря е на открай време близкия на двореца генерал Алекси Стоянов. Майка й е била придворна дама още от времето на цар Фердинанд.
Надя и Борис са се познавали от деца. Разликата им била от 11 години, но в двореца царските деца имали много рядко контакти с връстници. За петнадесетгодишния престолонаследник било особено приятно да води за ръка четиригодишното момиченце и да го запознава с тайните на двореца.
Божествената искра обаче пламва по време на Деветоюнския преврат. Телефонира на царя за важна и неотложна среща и той идва в дома му. Сяда в една от стаите. Тая стая от тук насетне ще стане гостна за него. Ще бъде наречена „царската стая“, защото домът на генерал Стоянов ще се превърне в място за тайни срещи с политици и общественици. Та нали на 8 юни 1943 г. генерал Алекси Стоянов казва на цар Борис: „Тази вечер никой не трябва да знае къде ще прекарате нощта. Разбирате какво иска да ви кажа…“
Излязъл. Царят останал сам в стаята. Влязла Надя, вече двадесет и една годишна, нежна и красива. Поднесла му гръцка мастика и кафе.Той извадил табакерата. От тук нататък само в тая стая ще си позволява този порок… цигара от цигара.
А Надя тихо ще приседне срещу него и двамата така ще си мълчат.
Както на тая среща, така и на многобройните в следващите двадесет години.
Това ще е цялата оная неосъществена любов на цар Борис ІІІ.
Нищо друго не е имало между двамата, освен непреодолимото желание да са си ей така сами в „царската стая“, да си мълчат.
Все така мълчалива ще е и в седемте последни дни от живота на царя, когато тя ще е неотлъчно до леглото му.
Можем да потърсим отговор на налагащ се въпрос – минавало ли е през ума на царя за постъпи като братовчед си и приятел Едуард VІІІ – да зареже трона заради жената, която обича. Да. Откровено го казал пред Първан Драганов: „Как не се намери у нас един Болдуин, но по байганьовски, а не по английски да ми покаже вратата…“ Болдуин е човекът, който деликатно намекнал на крал Едуард: „Или трона, или госпожа Стимпсън!“
Само веднъж, четири десетилетия след смъртта на любимия човек, Надя ще запише на касета няколко думи за човека в сърцето си: „Фердинанд беше с големи претенции, голям владетел. Борис беше друг – земен, обикновен, опростен беше…“
Молитвените часове с Надя в „царската стая“ са били топлината за цар Борис, липсваща му в двореца.
Знаела ли е Йоанна за тая неосъществена любов на съпруга си?
Да! Видяла го е не с очите си, при все, че е правила скандали на мъжа си за Надя.
Ден преди да напусне България след референдума, царица Йоанна напълва шест куфара лични вещи на Надя, останали в двореца: снимки, сувенири и ги изпраща в дома й. Царицата дори нарежда личното легло на Борис ІІІ да бъде демонтирано, натоварено на камион и изпратено в дома на Надя, където да бъде поставено в „Царска стая“. А когато всичко е готово, в дома на Надя пристига и самата Йоанна. Когато остава насаме с Надя, двете жени се сливат в прегръдка, която нито едната от двете не иска да свърши и неутешимо плачат.
И това е само част от драмата, достойна за перото на Шекспир.
Сестрата на Надя – Вяра също е била секретарка в двореца. Загива на 10 януари 1944 г. от американска авиобомба.
Братът Борис, кръстен на царя, изчезва яко дим след Девети септември – извикан е за справка уж по въпроса за това, че бил известно време главен секретар на МВР. Никога повече не се завърнал.
Майката ще умре през 1947 г. от мъка по децата си.
Генерал Алекси Стоянов, който е свързал навремето цар Борис с Любомир Лулчев умира през 1961 г.
Надя ще бъде въдворявана, интернирана.
Един ден за нея лично ще се заинтересува невероятният за онова време министър на външните работи Иван Башев. Той ще я измъкне от Ножарево, където е въдворена. Прави го само за няколко часа след като е научил за драмата й. Ще измисли и важен претекст: австрийският посланик иска точно тя да му преведе някакъв документ.
Надя почива през 1983 г. на 78-годишна възраст.
Автор: Борис ЦВЕТАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
