Иван Божилов е доктор на науките по история, професор медиевист.
Роден е на 29 юли 1940 г. в Дупница.
През 1965 г. завършва история в Софийския държавен университет. Редовен аспирант по средновековна българска история в Института по история при БАН (1968–1970 г.)
През май 1971 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Към историята на „Отвъддунавска България“ (VII – началото на XI век). От 1972 до 1983 година е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност.
През 1973-1974 г. специализира византология в Париж при професорите Пол Льомерл и Андре Гийу. През 70-те и 80-те години на 20 век специализира в центъра за византоложки проучвания в Бари (1978-1980), посещава и се запознава с фонда на националните библиотеки в Париж, Мадрид, Атина и другаде.
Научен сътрудник (1971), старши научен сътрудник II ст. (1982) и старши научен сътрудник I ст. (1988) в института по история при БАН.
Ръководител на секция „Средновековна история на България“ в института от 1982, научен секретар на БАН от 1992, председател на националния комитет на историците в България от 1995, председател на научната комисия по история при ВАК.
Защитава през ноември 1986 г. докторска дисертация „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и проспография.“.
Главен редактор на изданията „Бизантино-Булгарика“, „Гръцки извори за българската история“ и „Латински извори за българската история“.
Автор на над 140 научни публикации, сред които 8 авторски книги и още 4 в съавторство.
От 1995 г. води курсове по:
История и култура на средновековна България;
История и култура на средновековието;
Византийска история и култура;
Западното средновековие като цивилизационна система;
Европейският север и Средиземноморието през средновековието;
Византийска литература;
Изток – запад в европейската култура;
Европеистика.
Професор Иван Божилов умира на 15 октомври 2016 година в град София.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
