“Мисля за България, мечтая за теб” – Атанас Буров и Смарайда Салабашева

Атанас Буров е роден на 31 януари 1875 г. (12 февруари 1875 г. по нов стил). Лясковец и Горна Оряховица до ден днешен спорят за родното място на видния български банкер. Предците на Буров идват от Балчик, заселват се първо в гр. Елена, а от там се местят в Лясковец.

“Бурови не са се занимавали със земеделие, както повечето семейства от този край, а с лихварство и търговия с пашкули (за коприна). Те са притежавали първата лихварска къща в Горна Оряховица, както и фабрика за производството на коприна. Занимавали са се също с търговия на спиртни напитки – вино и ракия, които са изнасяли след създаването на търговската им къща през 1862 г. Фамилията се е занимавала също с отглеждането на едър рогат добитък за клане“, разказва проф. Нено Неделчев – горнооряховчанин и автор на книгата “Атанас Буров”.

Докато е жив Димитър Буров – бащата на Атанас Буров, фамилията има 15 чифлика в Добруджа, в които общо са отглеждали 25 – 30 хил. крави и хиляди овце. Един от тези чифлици е продаден на евреина Петър Габе, баща на известната поетеса Дора Габе. В тази връзка, дъщерята на Атанас Буров Недялка разказала на проф. Неделчев, че Петър Габе всяка година ги канел в чифлика на гости в знак на благодарност за чифлика, който е купил.

Бабата на Атанас Буров – Станка, е сестра на Иларион Макариополски, първият български владика и борец за църковна независимост. Той е неин по-малък брат. По линия на майка си Буров също идва от знатен род. Майка му Кина Бурова е от Арбанаси от фамилия Поптодорови. За нея спомените са, че била малка, дребна жена, но много оправна.

Бащата на Атанас Буров – Димитър е основател на Народната партия. След Освобождението фирмата на Бурови има свои клонове освен в Горна Оряховица, също и в големите тогава градове Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Фамилия Бурови са дарители и на пет-шест дарителски фонда, записани са в Златната книга на дарителите на българското образование.

Атанас Буров завършва Априловската гимназия като частен ученик, защото през последния клас бил изключен. Баща му го праща в Сорбоната в Париж, където завършва право и финанси. Като студент там той се запознава с известни фигури като френските социалисти Жан Жорес и Аристид Бриан, който е бил 18 пъти външен министър на Франция.

Смарайда Салабашева, родена през 1895, е потомка на известния старозагорски род Салабашеви. Тя е дъщеря на Стефан Салабашев, изключително образована и дейна обществена личност. Неговият брат, Иван Салабашев, е бил финансов министър на България. Майка на Смарайда е Венка Карагьозова, потомка на филантропа от Търново Стефан Карагьозов.

Смарайда Салабашева има много интересен живот. С Атанас Буров се запознават на прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички я наричат – Майда, е на 17 години, когато за първи път я представят в обществото. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Депутат е в Третото Велико народно събрание (1911 г.) и подпредседател на парламента от 1 февруари 1912 г. Участва в Балканската война, а след нея се връща в политиката.

Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. От Смарайда се излъчва спокойствие, властна сила и едва доловим аромат на любимия й парфюм „Шанел“.

Двамата се женят в края на април 1913 година. Красотата и доброто възпитание на Смарайда е оценено не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина.

След като Смарайда му дава официално съгласието си, че ще му стане съпруга, Буров построява вила с голяма градина във Варна в Морската градина, до брега на морето. В София вдига своя фамилна къща зад двореца, на ул. “Московска” 41. “По време на англо-американските бомбардировки обаче той продава тази къща, защото се страхува, че семейството му може да пострада. Смята, че ще бъде атакуван дворецът, а къщата му е на 100 м. от него. Тогава излиза на квартира на ул. “11 август”.

Той не страда от болестта на банкерите – скъперничеството – обича да демонстрира своето благосъстояние. Въпреки че е нисък на ръст, внушава респект с елегантното си облекло и добрите си обноски. Мебелите в кабинета му са инкрустирани от чисто злато, а столът му се възвишава като царски трон с 30 см над останалите. Независимо че е много контактен и остроумен събеседник, когато някой досаден посетител се застоява по-дълго, му подарява скъпа пура и го отпраща.

През 1915 г. се ражда синът му, Стефан (1915–1980), а през 1917 г. и дъщеря му Недялка (1917–1991) г. По негови думи по-буйният от двамата и истинското момче в дома е дъщерята.

Атанас Буров е единственият действащ депутат, който след обявяването на Балканската война се записва като доброволец на фронта. При Чаталджа оцелява по чудо, след като вражески куршум уцелва металната му запалка в горния джоб. В последствие е награден с Орден за храброст.

С наслада четем писмото до любимата му Смарайда Салабашева, дъщеря на полковник Стефан Салабашев.

Атанас Буров до Смарайда Салабашева

4 август 1912, Г. Оряховица

Обичам те с всичката сила, с всичката свежест на първата и последна любов. Мила си ми, по-ценна си ми от всички блага. Без теб животът и светът за мене губят своя интерес. В душата ми пее тържествуващата песен на любовта. Под нейната увлекателна мелодия аз чувствам, че твоето щастие и любовта ми към теб стават славната цел в живота ми, и това съзнание не само не ме тревожи, а, напротив, ме изпълва с щастлива радост.

Писмо, написано на 23 октомври 1912 г. по време на поход към южната граница.

Мила моя,

Аз съм вече в полка си от 3-4 дена. Де се намираме- забранено е да пишем, достатъчно е да ти кажа, че наближаваме Цариград и че турците отстъпват пред нас по цялата линия.

Да ти кажа, че съм щастлив- ще те излъжа: не мога да бъда щастлив далеч от теб, но те моля да вярваш, възлюбена моя, че ако не беше това обстоятелство, аз можех искрено да кажа, че съм щастлив. Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение. Самото ми идване в полка подейства ободрително на офицери и войници. Чувствам, че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления единствени и незабравими, участвам и наблюдавам съвсем от близо това страшно героично нещо, а същевременно величествено, което е войната. В подробности нямам възможности сега да влизам, но ще имам материал да ти разправям с часове.

Сега е чуден слънчев ден. Днес сме на почивка след няколко денонощни походи и престояване на позиции. Войниците правят полски упражнения.

Пред нас се разстила необозримо поле. Нощес за първи път спах непробудно 10 часа, под палатка, завит с твоето одеяло и облечен в кожухчето, което знаеш. Сега съм отпочинал, бодър и здрав и мисля за теб, мила моя, с всичката нежност, която заслужаваш и на която душата ми е способна. Бъди весела, не тъжи, вярвай в Бога и съдбата, която не би ни събрала, ако смяташе да ни раздели.

Тате не съм виждал, но научих, че е жив и здрав и че командва бригада.

Целувам на майка ръка и й пожелавам кураж.

Поздрави децата и Стефка, а ти приеми сърцето и душата на любещия те Атанас.

А ето и две писма на Атанас Буров, писани в тежък момент, когато принуден от политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, избягал заради режима на Александър Стамболийски.

19.12.1922 г.

Париж ми е чужд и аз съм му чужд. Това е печалното заключение, до което впрочем предвиждах. Душата ми не може да се смее и заживее с живота на Париж – като че ли този живот е някакво театрално представление, зад която фикция стои настоящият живот, действителните жизнени интереси – а те са в България, те са при теб, при децата, при домашните. Сърцето и душата са изпълнени с тях и не остава място за други чувства и впечатления.

Целувам те хиляди пъти. Сърдечни поздрави на всички. Твой Атанас

Париж, 16 февруари 1923 г.

“Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходимо, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето ми, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.”

След Деветосептемврийския преврат Атанас Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд в качеството му на министър без портфейл.

Слез излизането си от затвора през есента на 1945 г. Буров решително се присъединява към опозицията срещу комунистическото управление.

Някъде към края на 1947 г. специалните служби започват да използват псевдонима „Бедек“ вместо да изписват името му.

На 25 октомври двамата – Атанас и съпругата му Смарайда- са интернирани в Дряново. Останали без средства, те започват да правят кукли, за да се издържат.

Гражданството в Дряново отбягва да се среща и разговаря с него, даже да го поздравява. Само келнерът от Хоремага Георги Рачев известен под името Геро – бивш национал-либерал заявява следното:

„Пет пари не давам, от нищо не ме е страх, само аз поздравявам Атанас Буров, защото го уважавам и ценя като голям и заслужил държавник. Всички други граждани ги е страх да го погледнат…“

През 1949 година Буров е изпратен в концентрационния лагер край Дулово.

В Досието му от 17.02.1950 четем: Източникът научава, че Атанас Буров, изселен в гр. Дряново, през зимата почти не излизал от стаята си, излизането от дома му се ограничавало само за разписване в Околийското управление на милицията, което отстояло на 20-30 метра от дома му.

През 1950 г. Атанас Буров е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор.

В затвора престоява около година и половина – в началото в Шуменския затвор, а след това – в Пазарджишкия.

Шуменски затвор, май 53 г.

Мила моя, това е първото писмо, което ти пиша след двегодишна раздяла. Първата мисъл, която искам да ти изкажа, е: Тази раздяла още повече увеличи любовта ми, предаността ми и безкрайната ми привързаност към теб за всичките радости и щастие, които си ми дала в съвместния живот. Ти страдаш от моята участ и това увеличава мъката ми. Моля те, бъди твърда, вярвай в по-добри дни, пази здравето и спокойствието си…

С цялата си душа и сърце съм с теб.

Атанас

През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава и на 20 март изпраща последното писмо до жена си.

“Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи моменти. Обичам те с цялото си сърце и душа.

твой Атанас

Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.

Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани и затворници. Там намират пресен гроб. Слагат цветя и кръст с името му. Възрастен свещеник се трогва от скръбта им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден двете отиват отново. Намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано.

Въпреки всички перипетии, белязали живота на Атанас Буров, съдбата подрежда нещата така, че накрая, дори и в смъртта си, той да остане с любимата жена. През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки в София и ги поставя в гроба на майка си – Смарайда Салабашева

През 60-те години на XX век децата му успяват да напуснат страната с помощта на френския премиер Жан-Жак Делмаз, съратник на генерал дьо Гол и един от ръководителите на френската съпротива срещу фашистката окупация на Франция. Самият Делмаз е преследван от Гестапо и намира укритие във вилата на Атанас Буров във Варна. След време, макар и със закъснение, успява да върне жеста на стария си укривател.

Източник: mecumporto.org