Методий Кусев – неистовият митрополит

„Методи Кусевич бе ярък представител на Възраждането. Той имаше непобедима воля и неизчерпаема енергия… Методи Кусевич, както цялото негово поколение, беше ученолюбив и начетен. Toй бе голям патриот и крупна личност не само в българската църква, а и в българския политико-обществен живот.“ Данаил Крапчев, в. „Зора“, 4.ХІ.1922 г.

„Безскрупулен е Методий. Пред нищо не се спира, когато е въпрос за общото дело. Волята у Методий е от стомана скована. Неуморна, никакви препятствия не я спират. Даже и здравият разум… Дали тази му любов към Македония не е народностен фанатизъм? Търси българи в Албания, в Епир, в Призренско. Село българско да не остане извън пределите на родната църква. Жесток до изоверство и към верски и народни противници, ризата от гърба си дава на тези, които протягат ръка към него.“ Добри Ганчев

Методий Кусев или Тодор (Тоде) Йовчев Кусев е роден в град Прилеп.

Останал сирак, с цената на лишения завършва местното училище, където му преподават Димитър Миладинов, Григор Пърличев, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Кузман Шапкарев, Йосиф Ковачев. След това завършва и гръцка гимназия. Отрано се включва в борбата за независима българска църква, богослужение на роден език и от български свещеници, за създаване на български училища и читалища.

Методий Кусев основава българското читалище „Надежда“ в гр. Прилеп, като към него организирал читалня и неделно училище за ограмотяване на възрастните. Той е и инициатор за създаването на съюз на еснафите в града с представители на около 40 еснафски задруги. Повежда борба с чорбаджиите и за овладяването на църковните и училищни настоятелства, както и за представителната квота в общинското управление.

През 1871 г. по време на Първия църковно-народен събор в Цариград е избран за делегат на Битолската (Пелагонийска) епархия. Понеже в султанския ферман, освен Велешката, останалите Македонски епархии не били изрично упоменати (вероятно под давлението на фанариотите), присъстващите на събора се обявили отначало против участието на делегатите от Македония. В отговор Тодор Кусев произнесъл вълнуващо слово, завършващо с думите: „Не сме ли ние (македонците) толкова българи, колкото и вие? Ние искаме да влезем в тази църква. Кой може да се противопостави на това?“

През 1873 г. приема монашески сан под името Методий и става протосингел на Пловдивската митрополия. Следва вторият му забележителен дипломатически ход – Методий Кусев посещава руски дипломати в Цариград и ги заплашва, че ако Русия не подкрепя българската екзархия в борбата й за самостоятелност, не уреди българският екзарх да премести седалището си в Цариград и не се възстанови екзархийското ведомство в Македония, македонските българи ще приемат унията (католицизма). Пред тази перспектива руските представители склонили глава.

По време на трагичните събития от април 1876 г. Методий Кусев събрал и записал и свои, и свидетелства на очевидци за турските зверства върху беззащитното българско население и с риск за живота си ги пренесъл в Цариград, увити около краката му и скрити под расото. Предоставил ги на вниманието на западни дипломати, на професори от Робърт колеж и на Едуин Пиърс – кореспондент на „Дейли нюз“.

След избухването на Руско-турската война незабавно напуска Пловдив и се озовава в щаба на руското командване в Горна Студена, където е назначен за преводач. Участва и в разгорялата се след войната борба срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес.

До 1886 г. е протосингел на екзарх Йосиф І. В края на същата година заминава за Русия, където завършва Киевската духовна семинария и Петербургската духовна академия. През 1890 г. в публичен диспут разобличава сръбския дипломат Симич, според когото на картата на славянските народи, издадена от Славянското благотворително общество, македонските българи са представени като сърби. От 1892 до 1893 г. е ректор на Цариградската духовна семинария.

На 22.ІV.1894 г. получава епископски сан с титул Велички и е назначен за управляващ Старозагорската епархия, а в 1896 г. Светият Синод го избира за Старозагорски митрополит. След Междусъюзническата война и окупирането на почти цяла Македония от Гърция и Сърбия издава книгата „Македония в своите жители само сърби няма“, с която доказва българското самосъзнание на преобладаващата част от населението в Македония. През 1914 г. излиза книгата му „Погрома на България. Виновникът“, с която обвинява руската политика на Балканите.

В своята епархия митрополит Методий Кусев разгръща широка културно-просветна дейност – изнася беседи, пише статии и брошури, в които заклеймява обществени пороци и идеологии. Известна става полемиката му със нароилите се по онова време социалисти, анархисти и нихилисти, пренесли своето учение от книгите на руските народници. За друга негова прекрасна инициатива, останала за поколенията, Данаил Крапчев пише в „Зора“:

„Паметник на неговата неукротима енергия и силна воля от онова време е „Аязмото“ в Стара Загора. От голи ридове той създаде в Стара Загора един великолепен парк, макар и да срещаше пречки от много страни, дори оттам, откъдето най-малко трябваше да ги очаква.“

Старозагорският митрополит умира на 1.ХІ.1922 г. Погребан е в парка „Аязмото“ до църквата „Свети Теодор Тирон“.

Константин ТАНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!