Дори и по-малко известна на българите, има една смела жена, която участва в сраженията през Априлското въстание.
Това е Мария Иванова Сутич – първата и единствена жена в “Хвърковатата чета” на Бенковски.
Мария Ангелова (по съпруг Мария Иванова Сутич) е българка от Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Родена е през 1856 или 1857 г. На около 17-18 годишна възраст се омъжва за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава в Южна България ж. п. линия на австрийския предприемач барон Мориц Хирш. Заедно със съпруга си се установява да живее на гара Белово.
При избухването на Априлското въстание в ІV-ти (Панагюрски) революционен окръг двамата се включват в сформираната чета на Георги Бенковски. По този повод Бенковски се обръща към помощника си Захари Стоянов с думите: “Запиши, че днес, на 27 априлий, към нашата чета се присъединява и госпожата на Иван Сутич, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята”.
При разгрома на въстанието Мария или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски хора към Стара планина. В резултат на преследването от турските потери и мъчителния преход в суровите условия, както пише Захари Стоянов:
“Горката Йонка беше заприличала в лицето на сянка… Хубавото й бяло лице и малките ръчички бяха се охлузили и надраскали като географически атлас, а за тънките й дрехи не питайте… Няколко фанатици-братя от четата, неосвободени още от дебелите предразсъдъци, по свещено уж предание от старохайдушкия катехизис, че жената е пакостна твар във всяко юнашко предприятие, бяха решили помежду си да убият нещастната мъченица, едничката българка, която се бе удостоила да стои под байрака за свободата… Разбира се, че аз употребих всичкото си красноречие, за да ги отклоня от фанатическата им постъпка.”
С угасването и на последните надежди за спасение Мария моли мъжа си да я убие, но между с. Липен и Тетевен те са заловени и откарани в Софийския затвор. Там прекарват три месеца при изключително тежки условия. След намесата на чуждестранните консули Иван Сутич е освободен като чужд поданик, а с него и жена му.
През 1903 г. Мария Иванова Сутич е все още жива, но остава вдовица (съпругът й умира скоро след Освобождението). Не е достатъчно оценена и ролята й в Априлското въстание. На молбата й да й бъде отпусната народна пенсия тогавашното българско правителство първоначално отказва, но по-късно й отпуска малка поборническа пенсия. До края на живота си Мария Сутич се установява да живее в Пловдив, където умира през декември 1932 г. на 76-годишна възраст. Със съпруга си тя не оставя потомство.
Източник: forum.boinaslava.net
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
