Всяко населено място има нужда от своите герои, от своите примери за поддражание и обединители на хората.
За Дряново, а и България, това несъмнено е личността на Никола Фичев, по-известен като майстор Колю Фичето. Той e най-забележителният български майстор-строител от епохата на Възраждането.
Много от построените от него обекти (църкви, мостове, обществени сгради и др.) са оцелели до днес и са символи на селищата, където се намират. Изключително почтен, трудолюбив и скромен човек, Колю Фичето напълно заслужено е наричан Патриарх на българската архитектура. Чрез строежите си се превръща в народен будител, вдъхвайки вяра и самочувствие на възраждащия се български народ.
Роден е в Дряново през 1800 г. Още като много малък остава без баща и му се налага да започне да работи. Тръгва по стъпките на дряновските майстори-строители, които вече са си спечелили авторитет и се славят надалеч като изключително способни.
Още на 17-18 години Фичев е удостоен за калфа. През 1822/1823 г. се оженва за Маринка от Дряново. През 1825 г. се ражда първото им дете – Иван, който след години ще направи каменните пластики на Покрития мост в Ловеч. Около 1830 г. Колю Фичето се мести със семейството си в Търново, след като преди това няколко години е изминавал пеша разстоянието между двата града. Там е препасан за майстор на дюлгерския тестир през 1833 г., след като вече около 23 години учи занаята от старите майстори. Подчертавам последното, защото много се пише и говори как Фичето бил самоук. Всъщност той се учи по същия начин, както всички други и тогава, и днес – от по-опитните от него. Какво значение има дали това се е случвало в училище/университет или направо на строежите? Знанието е пред нас, само да искаме да се учим.
Майстор Колю Фичето разгръща огромна строителна дейност. Работи до последния си дъх и оставя над 50 строежа, сред които множество църкви, мостове, ханове, къщи, обществени сгради и пр.
През 1994 г. Българската народна банка пуска в обръщение банкнота от 2000 лв с лика на майстор Никола Фичев.
В хронологичен ред част от най-значимите му творби са: църквата, камбанарията и старата жилищна част в Преображенския манастир, храм „Св. Никола“ в Търново, църквата и жилищното крило в Килифаревския манастир, църквата и камбанарията в Плаковския манастир, храм „Св. Троица“ в манастир „Св. Троица“, „Къщата с маймунката“ в Търново, хановете на хаджи Минчо и хаджи Николи в Търново, храмовете „Св Никола“ в Дряново и Горна Оряховица, мостът над река Росица в Севлиево, Икономовата къща в Дряново, храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Търново, мостът над река Дряновска в Дряново (единственият запазен в оригинал до днес), храм „Св. Троица“ в Свищов, мостът над река Янтра до град Бяла, чешмата в Соколския манастир, храм „Св. св. Константин и Елена“ и конакът в Търново (днес музей „Възраждане и Учредително събрание“), покритият мост над река Осъм в Ловеч и др.
Никола Фичев доживява да види България свободна и е назначен за архитект на Търново, за да помага с безценните си съвети. Почива не след дълго – на 15 ноември 1881 г. Гробът му се намира в парк „Дружба“ във Велико Търново.
За любознателните – описание на майстор Колю Фичето от неговия внук ген. Иван Фичев:
„Дядо Колю беше човек с характер, спокоен и разсъдлив. Беше мълчалив, но понякога обичаше да се шегува. Непретенциозен, той се задоволяваше с малко и беше извънредно почтен в сметките си. Крайно трудолюбив, неговата дума беше най-голямата гаранция за всички ангажименти, които поемаше. Той беше вярващ и добър християнин. Постеше сряда и петък и държеше всички пости, без изключение. Последната година, когато остаря повече и заболя, лекарите му препоръчаха блажна храна и през постите, но той категорично отказа: през целия си живот не бе блажил.
Дядо Колю беше благотворител. Всяка есен приготовляваше два-три чувала брашно, което раздаваше на сиромахкини и вдовици. Той беше искрен и доброжелателен към децата си и вземаше живо участие в техния живот, като ги подпомагаше със съвет или материално, затова всички излязоха порядъчни и почтени граждани.
В продължение на близо 40-годишната си творческа дейност (1836-1876) той е построил най-малко четири големи солидни моста и 12 големи за времето си черкви, камбанарии, магазии…Наистина неуморим и всестранен гений на самоук майстор и народен любимец, който през епохата на Възраждането гради солидно, смело, евтино и красиво, изключително с местни строителни форми и материали.”
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
