Участта на последния цар Иван Шишман III все още е покрита с приказен мрак.
Турците разказват, че когато Али отново обсадил Шишман в Никопол, последният в отчаянието си се покрил със саван и молел да бъде пощаден.
Турците го хвърлили в една пловдивска тъмница и там, според разказите на едни, той бил убит, а според други, бил оставен жив. Шилтбергер, много близък по време свидетел, разказва, че херцогът на средна България, наречен Шусманес, бил взет в плен заедно със сина си от Баязид; „бащата умрял в тъмница“.
Също и руски някои летописи говорят за плен, а ромънската хроника казва накъсо: „И плени Баязид Шишман, българския господар, и го умъртви в 6903 г. Тогава турци превзеха цялата земя на българите“. Синът на Шишман — Александър, за да си спаси живота, приел мохамеданството и бил назначен за управител на Самсун в Мала Азия.
Българските предания обаче разказват, че последният цар умрял от геройска смърт на бойното поле. И досега още се пее прекрасната песен:
„Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила,
Оттогас е, мила моя майко ле, войска провървяла,
Кон до коня, мила моя майко ле, юнак до юнака,
Сабите им, мила моя майко ле, както ясно слънце,
Огън светка, мила моя майко ле, през гора зелена,
Войвода им, мила моя майко ле, сам цар Иван Шишман,
Отговаря, мила моя майко ле, сам цар Иван Шишман:
Боже силни, мила моя майко ле, боже създателю,
Помогни ни, мила моя майко ле, сила и юнаштво!
Бой щем да се бием, мила моя майко ле, на софийско поле,
Кръв ще леем, мила моя майко ле, за Христово име,
Ще прославим, мила моя майко ле, християнска вяра.”
Това е само началото на песента. Издателите, братя Миладинови, дават следното съдържание на преданието, разказвано в Самоков за това последно сражение на цар Шишман : турците се спрели при Костенец близо до изворите на Марица, а българите — при Самоков около извора, наречен Сефер чешмеси баир („планински извор на бойното поле”). Шишман седем пъти бил раняван на онова място, на което сега на 1/4 час от Самоков извират седем извора. Тежко ранен, той отстъпил в крепостта, развалините на която и днес се виждат, и там умрял; една грамада от камъни, на шест лакътя дължина, е неговият гроб. Турците наричат това място Кусум-Ефенди.
Тук имаме едно ясно предание, свързано с определена местност. То не е единствено. Равнината, която се простира пред входа в Момина Клисура по течението на Марица, се нарича от селяните Костено поле поради многото сражения, които са станали там между българи и византийци, а по-късно между цар Иван Шишман и турците; тук наистина много често и в голям брой се изравят човешки кости.
Недалеч оттам, около Петрич, на една стръмна височина над р. Тополница, посочват на крепостта Шишманица, гдето, както разправят, Шишман оказал такава съпротива на турците, че цялата река се обагрила от кръв. Също и по балканските върхове, например в Твърдишката планина, между Сливен и Казанлък, се виждат развалините на построения уж от цар Шишман Шишкин град, гдето Шишман бил водил исполинска борба с османлиите и според преданието те оставили убити тук до 10 000 еничари.
Повечето от тия предания са свързани с околностите на самоковските и ихтиманските клисури. Грешка бихме направили, ако приемем, че в тия предания няма никакво историческо съдържание; нали и народните предания имат също свое основание.
Нека добавим още, че и в самия Царственик, съставен в 1762 г. от българския патриот Паисий, родом из околностите на Самоков, въз основа на оскъдни документи, но на богати предания, се споменава за същото това сражение.
В Царственика четем, че докато траяла обсадата на Търново, цар Шишман се промъкнал с болярите си и с войска в София, гдето срещнал сподвижниците си от Никопол, Свищов, Плевен и Дръстър.
Той скрил съкровищата си в един добре защитен с окоп и с вода манастир на р. Искър и се борил с турците още седем години, докато българите успели да убият в Костенец „Узун-Мусулмана” през време на раздора между Баязидовите синове; разправят, че тогава султан Муса, за да си отмъсти, нападнал Шишман при Самоков и го убил в боя : синът пък на царя — Владислав — избягал в Бдин при Срацимир. Това бягство на Шишмановия син съвсем не е измислица.
То се потвърждава и от грамотата на крал Сигизмунд, с която той дава като дар на Фружин, сина на покойния Шишман, българския цар, едно владение в Темешския комитат за проявената от него храброст в щастливи и в нещастни походи на маджари срещу турци и срещу други врагове на държавата.
Из История на българите- Константин Иречек
Източник: starotarnovo.ucoz.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
