Местността Кичика, в която попада и крепостта Козник, е едно от местата, обвити в мистерии, загадки и легенди.
Едни от най-известните предания са тези за несметно богатия Ерим папа, който със златна колесница пътувал до околните местности и села.
Според преданието, при завладяването на крепостта, Ерим папа можел да вземе само това, което могат да носят 15 от неговите магарета.
Поради тази причина, неговото огромно богатство, както и златната му колесница останали скрити в скалите на Кичика.
Тези предания от години привличат иманярите, ентусиазирани да намерят съкровището, но всички тези опити са без успех до днес.
Освен преданията за Ерим папа, съществува и едно друго, доста интересно, но не толкова известно предание, свързано с причудливите скали „Двамата братя“ и „Главата“, както и с произхода на името на местността – „Кичика“.
Според тази легенда, в далечното минало един богаташ от Беломорието тръгнал да дири лек за болните дробове на своя любим син. Със своя чист, планински въздух, местността Кичика се сторила подходяща на беломореца и той се заселил именно там.
Тъй като богаташът водел със себе си и голямо стадо овце, наел овчар, който да се грижи за тях. Овчарят имал три деца – една дъщеря и двама сина, които взел със себе си в планината. Дъщерята на овчаря била изключително красива и носела името Кичика. Денем, тя не излиза от вкъщи, само нощем, на лунна светлина излизала и решела дългите си коси.
Една нощ, синът на богаташа решил да се разходи из местността, която вече дълго време обитавал. Изведнъж, пред очите му се открила смайваща гледка. Красотата на девойката Кичика на фона на лунна светлина омаяла момъкът и той залинял от любов по нея.
След като разбрал за мъката на сина си, беломорецът поискал дъщерята на овчаря за своя снаха. Бедният овчар обаче не искал да даде своята най-любима рожба за снаха чак в Беломорието. Страхувал се, че няма да може да я вижда, а и смятал, че ще се държат неуважително с нея, тъй като произхожда от бедно семейство.
Младата девойка обаче също била влюбена в богаташкия момък. Двамата млади решили, че единственият път за тях е бягството и решили заедно да заминат надалеч и да се оженят.
Настъпил уреченият час и девойката тръгнала да бяга със своя любим. Нейните братя обаче заподозрели какви са намеренията на младите и ги подгонили. След като забелязала опасността, която ги грози, младата девойка заронила парещи сълзи и намерила спасение единствено в отвесната скала пред нея.
За нещастие, бедният овчар наблюдавал случващото се от близката скала. Разбирайки, че именно неговите синове са причината любимата му дъщеря да прибегне към смъртта, той изрекъл тежко проклятие, след което двамата му сина се превърнали в две скали, известни днес като „Двамата братя“. Мястото, от което овчарят наблюдавал злополучния край на своята дъщеря пък се превърнало в друга скала – „Главата“.
Според преданието, след като богаташът научил за случилото се заедно със сина си се завърнал у дома и никога повече не погледнал назад. Той не взел нищо от своите богатства със себе си, тъй като смятал, че всичко вече е прокълнато.
Сълзите на девойката пък според преданието се превърнали в бисери, които потънали в земята. Млякото от овцете също потънало в земята, което според преданието е причината днес районът да е толкова богат на руда.
След тази злополучна случка всички започнали да наричат местността „Кичика“, на името на девойката, намерила своя край там.
Източник: rodopchani.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
