Село Жеравна е един от символите на България. Със своите 330 къщи в ранновъзрожденски стил селището е резерват повече от 50 години.
Някои от уникалните домове са на повече от 300 години. Малко от тях обаче са отворени за туристи. Повечето просто стоят със спуснати дървени кепенци и на случайния посетител на Жеравна или на организирания турист му става малко тъжно. Но пък има с какво да се гордеят както местните около 500 жители, така и родни и чужди любители на старини.
Воденици дали името на живописното селище
Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук. И днес над Жеравна има местност с име Потъка. За произхода на името съществуват няколко версии. Едната е, че идва от името на птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави.
Друго предположение е свързано с множеството воденици, които е имало някога от двете страни на реката, пресичаща селото. „Жерна“, „жерка“, „жерков“ са думи със старославянски корен и означават воденица. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна.
В Жеравна е роден майсторът на словото Йордан Йовков. На родното си място той посвещава много от разказите си. Историците на родната история обичат да казват, че Йовковите „Старопланински легенди“ не биха били това, което са, ако я нямаше Жеравна. Има обаче една легенда, която не е станала част от сборника разкази на Йовков. Това е легендата за любимата съпруга на султан Мурад Първи – Кера Тамара, по-известна в Цариград като българската царица Марийче.
Жеравненските земи били нейни като сестра на цар Иван Шишман. Тя била принудена да стане жена на султана, но направила всичко възможно да облекчи робството за своите земи и хора. От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук османците не можели да се заселват, а ако се наложено да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и да го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград.
Тези условия през време на османското владичество допринесли много за икономическия възход на селото, отбелязва изследователят на Жеравна – Аня Нягулова. В замяна на правото да не плащат данъци турците поискали да се съборят укрепленията, които обграждали Жеравна по хълмовете наоколо. Това било сторено.
Освобождаването от данъци позволило на хората в Жеравна да се замогнат. Жителите забогатели, започнали да строят къщи, като вземали майстори от Загорето, Трявна, Габрово, Дряново. Благоустроили улиците с камък, построили красиви чешми с надписи. Характерната жеравненска къща е изградена изцяло от грубо обработено дъбово дърво с дълбоки до 2 метра стрехи и дървени капаци по прозорците. Повечето от тях са с богати дърворезбовани апликации по стените на стайте, таваните, вратите, прозорците и мебелите. Турците започнали да наричат Жеравна „Малкият Пловдив“.
Централно място на площада заема монументалната фасада на Стефан-Тоневата къща. В една от най-известните местни къщи е роден писателя Йордан Йовков. Тук е уредена музейна експозиция, показваща снимки, документи и ръкописи от най-значимите му творби. Впечатляваща със своето майсторско изграждане е къщата на възрожденеца Сава Филаретов, която е богато украсена с изящни дърворезби. Запазената вътрешна уредба дава възможност да се добие представа за начина на живот в българското село през възрожденската епоха.
Къщата музей на Руси чорбаджи, принадлежаща на един от най-богатите хора, се намира в центъра на селото. Строена е преди около 300 години и всяка от стайте е с определено предназначение – за гости, всекидневна, кабинет, спални.
Източник: barko4.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
