Троянската обител води своето начало от 1600 г. и както в много други християнски страни монашеският живот започва в планините. Много години след като падна българското царство, яви се един монах българин, неизвестен по име и се засели в Троянския манастир заедно с единствения си ученик. Подир няколко години пристигна тук и един йеромонах от Света гора, който донесе чудотворната икона на Пресветата Богородица Троеручица, като искаше да я занесе във Влашко, понеже беше място на свободните православни. Но като прекосяваше Троянските предели, той чу за живота на българския монах, дойде при него и прекара не малко време в постнически живот.
С Божията Христова благодат иконата показа пред народа в Троянските предели не малко чудеса. Атонския монах не изостави намеренията си да отнесе иконата във Валахийската страна. Той сложи иконата на коня си и тръгна на път, но едва се отлъчи от хижата, конят падна под иконата и едвам можа да се изправи с негова помощ. От тази случка той разбра, че иконата на Св. Богородица не желае да се отлъчва от Троянската обител и като отложи пътуването си, с иконата отново се върна в хижата на стария монах. След някое време той пак възнамери да се отлъчи с иконата, но и този път конят му пострада на същото място. Тогава вече сам се увери и разбра, че светата икона няма да се отдели от това място. Той имаше желание да се засели в необитаеми и спокойни от турците предели, обаче когато видя, че в Троянските предели народът има голяма любов и вяра към светата икона, дълбоко се убеди, че трябва да я остави и сам да замине за влахийската страна.
След това старият български монах с подкрепата на Пресветата Божия Майка събра още братя и изградиха малка дървена църква на името на Рождество на Пресвета Богородица, където те непрестанно извършваха божествена служба, като се направиха някои килии за братството и малка гостоприемница за приходящите християни.
Източник: loveshkivesti.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
