Дойран е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война. Има една легенда, която разказва как градът е получил името си. Ето какво гласи тя:
Било зима. Полята и горите лежали сковани от силен мраз. Езерните води спели под дебела ледена кора, засипана с пухкав сняг. Дни наред над цялата област бушували снежни виелици. В града било пусто. Хората тръпнели пред страшната вест за турското нашествие. Нямало кой да защити града. След битката при Чирмен християнските сили на Балканите не били в състояние да се противопоставят на османците. Сам градът не бил.укрепен и представлявал лесна плячка за завоевателите.
Един ден, призори, злокобна тревога вдигнала на крак дойранските жители. Нещо страшно се шушнело от уста на уста, за да не чуят децата. Треперещи ръце плахо открехвали дървените капаци на прозорците и уплашени погледи се отправяли в дрезгавината. На изток хоризонтът бил в огнено зарево. Големи пожари бушували към прохода Дуатепе и осветлявали Круша и Беласица. Идвайки откъм река Струма, турската конница била прехвърлила прохода Дуатепе и подпалила селата около източния бряг на езерото.
Разсъмвало вече. Заревото на пожалите се загубило в бледата светлина на деня. Недалеч от брега на езерото, откъм Круша плинина, всред бурята се движела в дълга колона турска войска. Тогава турците не познавали карти и компаси, а се движели на посока. По заснежените полета не било възможно да се разпознае ни път, ни пътека. Не знаейки за съществуването на езерото, турските войски тръгнали по леда. В дрезгавината заледената и засипана със сняг повърхност не се отличавала от заобикалящите я брегове. Никакво огъване, никакво пращене не давали повод за съмнение. В бурята плющели зелените, червени и шарени знамена на акънджиитe, на спахиите и еничарите, развявали се конските опашки пред групата на командуващия. Скоро пред очите на нашествениците, всред бурята, се открил замъгленият силует на града. Акънджиите веднага препуснали конете си напред и заели градските изходи.
Когато Евренос бей стигнал в града, останал смаян, като разбрал“, че войските му са минали по леда. Смятайки, че аллах ги е закрилял при това преминаване, той наредил гражданите да дадат богато угощение на войските му по този случай. Нещастното население било принудено да даде всичко, с каквото разполагало, за да нахрани османлиите. Яли, пили и буйствували ненаситните анадолци до пресита. Затова в тяхното съзнание споменът за града останал тясно свързан с чувството на пресищане „дояран“ (на турски). Оттук, видоизменено, дошло и името на града – Дойран. Така се приемаше от самото население. A за спомен на това преминаване по леда на езерото турците издигнали в града часовниковата кула, която стърчеше в турската махала.
Източник: bgnasledstvo.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
