Над крепостните стени на Царевец се извисява кула, наречена от народа Балдуинова.
Вече седем века от уста на уста се предава тъжна легенда, разказваща историята на тази кула – за невярната българска царица и смъртта на красивият и юначен рицар Балдуин…
Легендата започва с щастливите дни за българите по време на управлението на младия цар Иваница, наричан от гърците Калоян заради мъжката си хубост.
Не една и две битки спечелил храбрият владетел, който покорявал вражеските крепости и разбивал чуждите войски. Много войници успял да плени българският предводител, но веднъж, в Търново, с преклонена глава бил доведен не кого да е, а самият император Балдуин от Фландрия – прочут войн и достoен противник. Цар Калоян уважавал смелостта на своите противници и заповядал да се отнасят към пленника почтително.
Балдуин бил затворен в една от крепостните кули, под зоркото наблюдение на пазачи. Всеки ден младият мъж стоял опрян до прозореца на дебелите зидове на кулата, с ръце на гърдите, загледан в необятното, търсещ с поглед своите земи. Често го виждала българската царица, щом погледнела към кулата, а сърцето й ставало все по-неспокойно с всеки следващ ден. Цар Калоян бил зает с държавни дела и непрестанни борби на военното поле с гърци, маджари, латинци.
Тъжна била царицата, самотни били и дните, и нощите й, затова погледът й от ден на ден все повече бягал към затворника в кулата, повеждайки със себе си и мислите й. А образът на Балдуин бил толкова различен, толкова примамлив. Косите на рицаря били златни като слънцето, тежки къдри падали по широките му рамене. Лицето било бяло като пълна луна, а очите сини, горди и тъжни. Наред с тази красота той изглеждал толкова юначен и мъжествен, че сърцето на младата царица се увлякло с луда страст по него.
Веднъж въвели рицаря в царската зала и погледът му срещнал този на Калояновата царица. Само за секунда се погледнали двамата, но сърцето на българката било изпепелено. Не намирала покой ни денем, ни нощем, плачела от мъка и проклинала съдбата си. Скована била душата й от страх и любов, а безумни мисли бушували в неспокойния й ум. Един ден царицата се решила на непростима постъпка в името на любовта си. Решила да погази съпружеската си и царска клетва и да предложи свободата на рицаря, заедно със сърцето си. Изчакала царицата нощта да бъде най-тъмна, когато луна не хвърляла издайна светлина към кулата, преоблякла се в дрехите на прислужницата си и тръгнала към Балдуин. Пазачите я пуснали, мислейки я за прислужницата, която носи храна на пленника. Развълнувана, трепереща и задъхана царицата заговорила на рицаря за своята любов, за решението си да му дари свободата и да тръгнат заедно далече, към неговите земи.
“Дай ръка си, дай десница силна,
Търново да напуснем в този час!”
Балдуин я гледал смаян, не вярвал на очите си. След като царицата замлъкнала в очакване, надежда и копнеж да чуе думите на своя любим, той отговорил студено, кратко и категорично, че не я обича, не иска да избяга с нея, а сърцето му е отчаяно, затворено за любовта й, за още битки и измени.
На свой ред замълчала царицата. Сякаш се вкаменила от срам и отчаяние. Гледала своя любим, а очите й се променяли от обидата, правещи път на омразата, яда и отмъщението в душата й. С разбито сърце тя напуснала кулата, решена да отмъсти за погубеното си достойнство и царска чест.
И тъй като добре познавала буйния нрав на своя съпруг, измислила какво точно да му каже, за да излее цялата си луда ревност върху рицаря. Коварната царица паднала в нозете на Калояна и горко заридала, разказвайки за срамните предложения на пленника и за обясненията му в любов. Бясна ярост запулсирала в главата на царя – пак предателство, пак коварство. Извикал верните си стражи и заповядал да убият Балдуин.
На сутринта над Царевец се понесла мълвата за смъртта на рицаря от Фландрия. Тайнственост обгръщала тази смърт, а търновци мълчали и поклащали глави. Незнайно откъде и как се понесла мълвата за невярната българска царица…появила се и песен..
“О, безумна, ти царице млада,
срам за целий български народ…”
Из “Легенди за Търновското царство”
Източник: turizmo.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
