Легендата за Усов камък е свързана с китното планинско село Буново. Тази легенда е отразена в една от книгите на професор Дойно Дойнев.
Някога, през турско робство, в село Буново живеели добри християни, които били независими високоморални морални хора. Сред тях имало пет семейства, които били най-заможните в цялото селото. Те били помаци, но въпреки това пазели православната си християнска вяра, род и език. От тези пет семейства се отличавало едно – на Усо и Бона, които били много трудолюбиви и честни хора.
Именно чрез това семейство, селото се спасило от турците, които опожарявали, грабели, разрушавали и измъчвали българите в другите села и градове.
Как и защо ли?
Защото бабата на Усо, Рада, била потурчена и омъжена за един от владетелите (турски управници). Но въпреки този тъжен факт, Рада не се отрекла и не забравила своята българска вяра, своето християнско име и род. Ето защо тя забранила на турските заптиета да тормозят жителите на Буново. Когато се налагало турци да преминат през селото, те трябвало да връзват кърпи върху копитата на конете, за да не вдигат шум, и да не внасят смут у буновчани.
Усо обичал да полягва и отпочива на един камък, който се намирал в началото на селото. А когато турци преминавали оттам спирали до него, сваляли саби и се покланяли с уважение.
Поробителите не смеели да влизат в селото и да му пакостят. Затова този камък се нарича „Усов камък”. Камък, който бил като „Защитна стена” – благоприятна за буновчани и трудна преграда за турците.
Източник: elan.truden.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
