Днес ще ви разкажем легендата за Радина могила!
Рада — единствената дъщеря на Руси Папазоолу, когото всички почитаха в Хърсово, беше най-личната мома в селото. Бог я бе дарил с всичко хубаво на този свят — лицето й грееше като ясно слънце, беше добра къщовница, на нивата никой не можеше да я наджъне, нито пък да я надпее.
За всекиго намираше добра дума и затуй всекиму се искаше с нея приказка някаква да подхване. Сърцето й беше толкова обичливо, че й се искаше целия свят да прегърне. Беше и смела девойка — за нея хората казваха, че има страх само от Бога.
Дето ходеше Рада, все пееше, радваше сърцата на млади и стари в селото. Но се случи беда. По време на Кримската война край Хърсово отседна керван турска войска.
В продължение на една седмица хората от селото бяха подложени на грабежи и всякакви безчинства от турските аскери. Младите жени и девойките побързаха да се изпокрият из тайните скривалища по махалите.
Един ден когато турците претърсваха Ерлийската махала, откриха скривалището на жените и нахълтаха в него. Нахвърлиха се като зверове върху беззащитните жертви. Тук беше и хубавицата Рада, дъщерята на Папазоолу. Върху нея връхлетяха двама яки войника, завързаха я и я подкараха към турския лагер край селото.
Вървеше момата, блъскана от своите похитители и мислеше: „С мене вече е свършено. Все едно ханъма няма да стана. Трябва само по-скъпо да им продам живота си.“
С неимоверни усилия Рада успя да скъса връвта, с която бяха превързани ръцете й и бързо измъкна ятагана на единия от аскерите. Сякаш невидима сила юнашка изпълни цялото й същество, и тя успя да съсече и двамата си похитители преди те да разберат какво става.
След това Рада побегна и се изкачи на една малка могила край пътя. Няколко турци, станали неволни свидетели на тази случка, се хвърлиха към храбрата мома, но тя се защитаваше смело с гол ятаган в ръце.
Нападателите на Рада скоро се убедиха, че не ще могат да я хванат жива. Затова един от тях стреля с пушка. Смелата мома падна мъртва на могилата. Бакърените лъчи на залязващото слънце погалиха нежно хубавото лице на Рада. В красивите й очи бе застинала ненавистта към поробителите. Турците от злоба я насякоха на парчета и я оставиха там.
Съселяните й я погребаха и дълго жалиха за нея. Селото опустя без Рада — най-личната мома в него. А могилата от тогава носи нейното име — „РАДИНА“.
Факти
Село Хърсово се намира на 27 км на югоизток от Разград,на 8км от гара Самуил и на 19км югозападно от гр. Исперих.Селото лежи в източната част на Самуилското плато. Землището на селото заема 44 500 декара гори.
Самото селище заема една площ от 3900 декара от селски дворове,градини и улици.До 1940 г. селото е имало 2200 жители.
В землището на селото са регистрирани 3 селищни могили и 13 надгробни тракийски могили, а също така и четири антични селища. Едно от тях е на Съзлъшката могила и по всяка вероятност е римска крайпътна станция.
Повечето от посочените археологически обекти са регистрирани от Историческия музей в Разград. Към късното средновековие трябва да се отнесат останките от изчезналите селища от местностите „Пжара“, „Хаджийца“ и „Белчов кладенец“, по предания на местни хора първите два са унищожени от турците, а мястото на третото не е установено.
При разкопоки от Ана Маргос и Ана Симеонова, направени в „Ерлийската махала“ са открити останки на християнска църква. Открити са и погребални паметници на християни. Първите документи, отнасящи се до историята на Хърсово от османския период са от 16 век. В 1553 г.то е било дадено във владение на Рустем паша – велик везир на султан Сюлейман 1 Великолепни.
За да съживи запустялото село, той преселил от своето мюлково село Арбанаси, Търновско, 60 раетски семейства и така се обособило селото Хърсово пънар. Част от тези арбанашки семейства са останали в Хърсово, а други вероятно са върнали по родните си места.
Едновременно с това в Хърсово са били заселени хърцойски семейства от с.Хайдар /днес с.Кардам, Търговишко/, за което свидетелства един регистър на овцевъдите от 1573 г. Не след дълго време с. Хърсово е било превърнато във вакъф на Рустем паша, свидетелство за което е арзъхала /заявлението/ от 1669 г.на един закупчик на данък.
Това се потвърждава и от една молба от 1678 г. до султанската канцелария от населението на с. Хърсово, Арнауд/Голям извор/и махалата Абдул/Богданци/, Разградски окръг. Жителите на селото молят да им се опрости допълнителния данък за ечемика и парите за превоза им, които е трябвало да плащат за сметка на преселелите се по другите краища техни съселяни.
През целия период тука живее само българско население. След Кримската война в селото са настанени татари и черкези, които после се изселват в Кривица. До 1979 г. Хърсово е център на община и обединение на трудовокооперативно земеделско стопанство. В общината влизат селищата Хърсово, Богданци и Голяма Вода.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
