Момчил войвода или Момчил юнак, както е известен в някои източници, е реална историческа личност.
Роден е и е живял през XIV век в Родопите и е известен като закрилник на планината.
Легендарният Момчил според средновековните хроники е син на величествени родители. В младежките си години бил известен разбойник, грабещ от граничните райони между България и Византия.
Заради внушителния му външен вид и бойния дух той е бил нает на служба от сръбския владетел Стефан Душан.
Момчил управлявал териториите и крепостите в Родопите и Беломорието, включително и самата Момчилова крепост. Не след дълго той се обявил за независим владетел на тези земи.
През 1343 година той помага на Йоан VI Кантакузин, заради което получава по-късно като отплата за помощта областта Меропа. Опитвайки се да го примамят на своя страна, противници на Йоан Кантакузин обещават на Момчил титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител.
Въпреки това Момчил води самостоятелна политика и създава собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната след смъртта на Иван Александър страна.
Легендарното си геройство Момчил показва през 1344 година, когато земите му са нападнати от турския флот. Тогава войводата е трябвало да води битки от две страна, тъй като освен от турци е бил нападнат и от византийци.
През 1345 година предводителят на селджукските турци емир Умур бег се обединява с доскорошния покровител на Момчил Йоан VI Кантакузин и двамата заедно разбиват малобройната армия на българския владетел.
В битката при Перитор на 7 юли 1345 година Момчил войвода намира смъртта си. Заради яростната защита, която е водил срещу настъпващата османска армия, Момчил е обявен за закрилник на Родопите.
За Момчиловата крепост съществуват също не малко легенди. Смята се, че преди да падне под турско владение, хората са успели да изнесат тонове злато от нея, които са скрили в неизвестна и до момента пещера.
Източник: sanovnik.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
